събота, 22 ноември 2008 г.

Какво трябва да знаем за нитратите?

Нитратите са химични съединения - соли на азотната киселина, които се използват широко в селското стопанство (за наторяване с минерални торове); в хранително-вкусовата промишленост (като оцветители и консерванти); за производство на бои, лекарства, пластмаси, стъкло, експлозиви и други.
Нитратите постъпват в човешкия организъм чрез питейната вода и хранителните продукти.
Допустимото количество на нитрати в питейната вода е до 50 mg/l. В някои населени места водата за питейно-битови нужди може да съдържа значително количество нитрати (главно от оттичащите се води от обработваеми земеделски площи). Основни източници за замърсяване на водата с нитрати са: прекомерното или неправилно използване на органични и минерални торове в селското стопанство; отпадъчните води от бита, животновъдството и от предприятия за производство на азотни минерални торове, лекарства, пластмаси, стъкло, експлозиви.
Нитратите са естествени съставки на растенията (постъпват в тях от почвата при наторяване) и основен източник на азот, необходим за растежа им. В узрелите зеленчуци и плодове се съдържа минимално количество нитрати. Количеството на нитрати в растенията е различно и зависи от някои фактори като:температура на растеж, слънчева светлина, влажност на почвата, ниво на азот в почвата.
От хранителните продукти най-богати на нитрати са зеленчуците и консервираните меса (колбаси, пушени меса). Много по-малко до незначително е съдържанието им в млечните продукти и рибата. Някои растения имат способността да натрупват повече нитрати. Това са зеленчуците - маруля, пресен чесън, зелен лук, моркови, спанак, лапад, копър, червено цвекло, червени репички, тиквички, броколи и други. Те могат да бъдат опасни за здравето на човека само ако се консумират в много големи количества.

Вредни ли са нитратите?

Нитратите сами по себе си не са токсични. Опасност за здравето на човека представляват веществата, които могат да се образуват от нитратите, попаднали в организма (преди или след поглъщането им с храна или вода) - нитрити и нитрозамини. Нитритите се свързват с хемоглобина в кръвта, в резултат на което се образува съединение, наречено метхемоглобин. Метхемоглобинът е неспособен да пренася кислорода до органите и тъканите, вследствие на което се развива състояние, известно като метхемоглобинемия, характеризираща се с посиняване на кожата и лигавиците (цианоза).
Нитратите са най-опасни, когато са превърнати в нитрити още преди поглъщането им. Това превръщане може да стане при неправилно съхранение на хранителните продукти (висока температура и намалено съдържание на кислород в помещението) или по време на готвенето, най-вече при пържене.
При ниска киселинност на стомашния сок нитритите могат да се превърнат в нитрозамини, които имат канцерогенно действие.
При постъпването в организма на големи дози нитрати, след 4 до 6 часа се появяват гадене, задух, диария, посиняване на кожата и видимите лигавици поради натрупването на високи количества метхемоглобин и недоокислена кръв. Едновременно с това се усеща обща слабост, замайване, понякога припадъци, болка в тила и сърцебиене.
Използването в течение на дълго време на храна и вода с високо съдържание на нитрати води до развитие на алергия, нарушение на функциите на щитовидната жлеза, засягане на опорно-двигателния апарат и нервната система. Нарушената обмяна на веществата може да стане причина за различни заболявания.
Най-чувствителни към въздействието на нитратите са: кърмачетата до тримесечна възраст (поради ниска киселинност на стомашния сок и наличие на нитрат-преработваща бактерия в храносмилателния тракт); бременните жени (съществува риск от аборт при някои жени); малки деца с храносмилателни смущения и лица, претърпели тежки хирургични интервенции на стомашно-чревния тракт.
В райони, в които наред с наднорменото съдържание на нитрати, се наблюдава и дефицит на йод, подрастващите деца и ученици са изложени на по-голям риск от възникване на заболяването ендемична гуша (увеличаване на размерите на щитовидната жлеза, вследствие на недостиг на йод във водата или храната).
Нашата цивилизация все още не може да се откаже от използването на нитрати в селското стопанство и промишлеността. Това налага осъществяването на непрекъснат и стриктен контрол върху съдържанието на нитрати в хранителните продукти и питейната вода.
Според Световната здравна организация безвредното количество нитрати за възрастен човек е 5 мг на килограм тегло на ден, като допустимото дневно количество е до 500 мг. Когато в организма на човека постъпят нитрати над тази пределно-допустима концентрация, те вече представляват потенциална за здравето опасност.
Какво може да направите, за да ограничите до минимум приемът на нитрати с питейната вода и хранителните продукти?

Ето някои практически съвети:

• Консумирайте бутилирана минерална вода (ако живеете в населено място, в което питейната вода е с наднормено съдържание на нитрати).
• Измивайте обилно зеленчуците и плодовете с течаща вода и четка, след което ги накиснете във вода. Така се губят около 10 -15% от нитратите.
• Отстранявайте “най-нитратните” части на растенията: кочана и външните листа на зелето, корите и опашките на краставиците и тиквичките.
• Ако краставиците, тиквичките и картофите имат жълти петна, не ги употребявайте – те съдържат прекалено много нитрати.
• При варене на зеленчуците изливайте водата, в която са врели още докато е гореща. По този начин се унищожават от 40 до 80 % от нитратите. Ако я чакате да изстине заедно със зеленчуците, тогава част от нитратите ще се върне обратно в тях.
• Избирайте зеленчуци със среден размер, тъй като най-често те имат минимално съдържание на нитрати (необичайно едрите зеленчуци често са резултат от използване на азотни торове).
• Консумирайте зеленчуците с лимон, тъй като последният съдържа витамин С, който възпрепятства превръщането на нитратите в нитрити и образуването на нитрозамини.
• Не претопляйте супи и ястия, защото така се увеличава концентрацията на нитрати в тях.
• Не забравяйте, че нитратите и нитритите се използват в консервната промишленост. Ограничете консумацията на колбаси и пушени месни продукти до един път в седмицата.
• Намалете или откажете цигарите - тютюнопушенето особено в млада възраст, допринася за развитието на ендемична гуша в районите, които имат недостиг на йод във водата и почвата.


риокоз-вт.ком

Няма коментари: