сряда, 5 ноември 2008 г.

Анатомия на сърцето

В процеса на развитието на животинския свят строежът на сърцето се е усложнявал и усъвършенствал. Най-просто е устроено то у рибите. У тях то се състои от две половини: предсърдие и камера. През сърцето на рибите преминава само венозна кръв. От него тя се отправя към хрилете, където се насища с кислород, превръща се в артериална и тече по цялото тяло.

С появата на белодробното дишане строежът на сърцето се усложнява. В сърцето на жабата например има три отдела, в сърцето на топлокръвните животни, така както е и у човека – четири. Човешкото сърце представлява твърде здрав кух мускулен орган с приблизително конусовидна форма. Широката част на този конус е разположена нагоре и назад, а върхът – напред и наляво. То се намира в гръдната клетка зад гръдната кост, почти в средата и малко вляво. Около две трети лежат в лявата гръдна половина и една трета – в дясната. Масата му е около 250-300 грама. У здравия човек сърцето е приблизително толкова голямо, колкото е собственият му юмрук.

Сърцето има три повърхности – предна, която се намира зад гръдната кост и изхождащите от нея ребра, долна, която лежи върху диафрагмата, и задна, която се намира до белите дробове, хранопровода и низходящата част на аортата.
Сърдечната стена се състои от три слоя: вътрешен, среден и външен.

Вътрешният слой (ендокард) е, така да се каже, тапицерията на сърдечните кухини, а от неговите израстъци се образуват сърдечните клапи.

Средният слой е образуван от сърдечния мускул (миакард). Той се състои от особен вид мускулни влакна, които са свързани помежду си с протоплазмени израстъци. Посредством тези израстъци дразненето, което се заражда във възбудно-проводната система на сърцето предизвиква свиването (контракцията) на сърдечния мускул, се предава от влакно на влакно и бързо обхваща целия сърдечен мускул. Той се състои от напречно набраздена мускулна тъкан, която се свива без участието на съзнанието ни.

Външният слой (епикард) покрива външната повърхност на миокарда и близките до него участъци на аортата, белодробната артерия и празните вени.

Сърцето е обхванато от сърдечната торбичка (перикарда). Тя представлява здрава двойна неразтеглива обвивка, която обхваща цялото сърце. Между двата листа на перикарда има малко течност, която улеснява триенето между листовете при свиванията и разпусканията на сърцето.

Вътрешността на сърцето се състои от четири кухини. Чрез надлъжна преграда сърдечната кухина се разделя на две половини: лява и дясна. Те не се съединяват помежду си. В дясната половина тече венозна кръв, а в лявата артериална. Една напречна преграда разделя сърцето на още две половини. По този начин се образуват четири кухини. Горните две кухини се наричат предсърдия, а долните – камери. Между всяко предсърдие и камера се нарича сърдечна клапа. Клапите са отварят за кръвния поток и го пропускат само в една посока: от предсърдията към камерите.

В лявата половина на сърцето между предсърдието и камерата се намира клапа с две платна (или крила) от здрава неразтеглива тъкан. Тя се нарича двукрила (митрална) клапа. На същото място, но в дясната сърдечна половина се намира друга клапа, с три платна, наречена трикрила (трикуспидална) клапа.

Стените на сърцето не са еднакво дебели. Онези отдели, които извършват по-голяма работа, имат по-дебели стени. Най-дебела е стената на лявата камера, по тънка – тази на дясната камера, а най-тънки са стените на предсърдията.

От лявата камера излиза най-голямата артерия вчовешкото тяло, наречена аорта, а от дясната камера – белодробната артерия. В лявото предсърдие се отварят четирите белодробни вени, а в дясното предсърдие – горната и долната празна вена.

В началото на аортата и белодробната артерия има три джобовидни клапи, наречени полуллунни. Те пропускат кръвта да преминава от камерите в артериите, но не позволяват връщането и в обратна посока.


соло5.лог.бг

Няма коментари: