Исхемичен инсулт

Мозъчен исхемичен инсулт се дължи на намален приток на кръв в мозъчната тъкан, най-често при стеснение на артериален съд, запушването му от тромб /тромбоза/, ембол /емболия/, спазъм или нарушение в регулацията насъдовия тонус на големите мозъчни съдове и тяхните клонове. В резултат настъпва исхемично /поради обезкървяване/ размекване на мозъчната тъкан.

Основна причина за исхемичния мозъчен инсулт е атеросклерозата. Съчетанието й с артериална хипертония е много често. Голям е относителният дял на болните, при които исхемичният инсулт се дължи на придобити или вродени сърдечни пороци и други заболявания на сърцето /напр. сърдечен инфаркт с пристенен тромб/.

Мозъчният исхемичен тромботичен инсулт обикновено се среща в средна и напреднала възраст. Той настъпва нощем или пък през деня по време на покой, предшествуван от психично напрежение или физическо усилие. Неврологичните симптоми се развиват остро или постепенно впродължение на няколко часа или дни. Съзнанието обикновено е запазено. Загуба на съзнанието настъпва при запушване на по-големи артериални съдове и се предшествува от огнищна неврологична симптоматика, която дава представа за локализацията на огнището /тромбоза/. Лицето е бледо, пулсът е отслабен, сърдечните тонове - глуховати, зениците - стеснени. Артериалното налягане е нормално понижено, а понякога повишено. Неврологичната симптоматика се изразява в главоболие, световъртеж, причерняване пред очите, забавяне на мисловния процес, дезориентация. Найчесто се установяват нарушения в кръвоснабдяването в района на средната мозъчна артерия.

Мозъчната емболия е друга причина за исхемичния мозъчен инсулт. Тя настъпва в резултат на откъсване на тромб /или част от него/,намиращ се най-често в сърцето.

Бактериалната емболия възниква при ендокардит. Понякога емболът се откъсва от тромб, намиращ се в контакт със съдовата стена на периферна артерия.

Въздушна/газова/ емболия се получава при хирургически интервенции на сърцето, ангиография /контрастно рентгеново изследване на артериални съдове/, навлизане на въздух в плевралната кухина, декомпресионна болест /при работа при по-високо или по-ниско от атмосферното налягане/. Емболията нерядко се последва и от тромбоза на мозъчните артерии. Тя възниква най-често денем след психическо напрежение или физически усилия у млади лица. Инсултът настъпва остро без предшествуващи симптоми.

При ендокардит емболията се предшествува от влошаване на общото състояние - слабост, задух, сърцебиене, повишена температура. При емболичният инсулт лицето побледнява, пулсът се учестява и става аритмичен. Установява се и учестено дишане, разтрисане, краткотрайна загуба на съзнанието. Зениците могат да бъдат разширени. Неврологичните симптоми зависят от това коя мозъчна артерия е засегната. Най-често те са частична или пълна загуба на двигателната активност /парези или парализи/, нарушена сетивност, нарушено зрение, епилептични припадъци.

Лечението има за цел подобряване на сърдечната дейност, предпазване и борба срещу мозъчния оток, пневмония и венозни тромбози по крайниците. Широко се прилагат антиагрегатни препарати /ацетизал, антистенокардин/. За предпазване от застойна пневмония болните трябва да се обръщат често и се назначават антибиотици. Полагат се грижи за предотвратяване на декубитуси /пролежки/. През първите часове на инсулта е полезно даването на кислород.


инсулттони.хит.бг