Уникалната течност наечена КРЪВ

Кръвта представлява вид съединителна тъкан, която е част от вътрешната течна среда на организма. Тя изпълва сърдечно-съдовата система, която осигурява нейната циркулация и позволява да изпълнява основните си функции.

Функции на кръвта:

1. Транспортно-метаболитна.

2. Хомеостатично-регулаторна, което се свързва със способността й да поддържа: изоморфност, изойония, изоосмия, изохидрия, изотермия, изоволемия.

3. Защитна: свързва се с имунните процеси, кръвосъсирването, кръвоспирането.

Обем на Кръвта

Средно от 5 до 7 литра. За мъжете е около 7.5% от телесното тегло, за жените е около 7% от телесното тегло, а за новородените е около 8%. Обемът на кръвта физиологично се повишава при бременност, както и при голяма надморска височина.

Кръвни депа:

Разпределението на кръвта в съдовата система при покой е:

· 70% от кръвта е във вените;

· 20% е в артериите;

· 5% е в капилярите;

· 5% е в сърцето.

Основните кръвни депа са: черен дроб, бял дроб, коремни вени, хиподерма, слезка.

При кръвозагуба до 20% се включва т.нар. симпатикова стимулация, която влияе върху еластичността на вените в кръвните депа. Вените се свиват и изтласкват наличното количество кръв.

В кръвните депа линейната и обемна скорост на кръвта са твърде ниски, което е причина за пристенно задържане на кръвни клетки, в резултат на което там тяхната концентрация е по-голяма. Затова и хематокритът на кръвните депа е по-голям. Например в слезката хематокритът е 0.80, докато в бъбрека е около 0.20, тъй като гломерулната капсула е непропусклива за формените елементи и те просто се връщат обратно в циркулацията и нормално не попадат в урината.

Цвят:

Артериалната кръв е яркочервена, докато венозната кръв е тъмночервена. Червеният цвят се дължи на двувалентното желязо в еритроцитите. При някои патологични състояния кръвта може да промени своя цвят. Например при наличието на СО тя става вишневочервена, а при наличие на метхемоглобинемия – кафява.

Вискозитет:

Зависи от броя на еритроцитите и общо е 3-4 пъти по-висок от този на водата.

Вискозитетът има значение за хемодинамиката – при нарастване на вискозитета се повишава съпротивлението, което кръвта изпитва при движението си в съдовата система.

Относително тегло:

За кръвта е 1055-1060.

За еритроцитите е около 1095.

За плазмата е около 1025 и зависи от плазмените белтъци.

Състав на кръвта:

1. Формени елементи – клетките.

2. Плазма.

Кръвна плазма

Представлява част от екстрацелуларната течност и постоянството на нейния обем подлежи на сложна нервно-хуморална регулация. Тя представлява около 55% от обема на цялата кръв.

Структура на кръвната плазма:

· 90% вода;

· 10% сух остатък, от който:

- 0.9% соли;

- 1.5% органични вещества;

- 2.7% глобулини;

- 4.5 % албумин;

- 0.4% фибриноген.

След съсирване на кръвта, плазмата се лишава от фибриногена, който се превръща в неразтворим фибрин и получената течност се нарича кръвен серум.

Цвят: жълтеникав, но зависи и от съдържанието на пигмента билирубин.

Осмолалитет: на плазмата е около 290 mosm/kg, а осмотичното налягане е около 660 кРа. Определя се от концентрацията на осмотичноактивните частици, разтворени в кръвната плазма.

Осмотичното налягане, което се дължи на плазмените белтъци се нарича онкотично. То е около 3.24 кРа ( 24.3 Тоrr ). Осмолалитетът на кръвната плазма зависи от натриевия хлорид, който е с осмолалитет от около 250 mosm/kg.

Органични вещества в плазмата: основна роля играят плазмените белтъци, които са около 1.5% от сухия остатък на кръвната плазма. Те са представени от албумини, глобулини и фибриноген. Плазмените белтъци се образуват в черен дроб и плазмоцити.

Функции на плазмените белтъци:

1. Поддържане на онкотичното налягане – основна функция има албуминовата фракция. При загуба на албумин с урината, нивото му в плазмата спада и това води до понижаване на
онкотичното налягане. Така плазмата задържа по-малко количество вода и се увеличава
филтрираното количество течност през капилярната стена към интерстициалното пространство, което води до оток.
2. Поддържане на алкално-киселинното равновесие – около 15% от общия буферен капацитет се пада на плазмените белтъци.
3. Участие в имунната защита – основно значение имат имуноглобулините.
4. Транспортна функция – в плазмата има около 20 различни α- и β-глобулини, които свързват различни вещества.
5. Регулаторна функция – изпълнява се от белтъчните хормони, т.е. хормони с пептиден строеж.
6. Кръвосъсирване и противосъсирване.

Други вещества в плазмата:

1. Органични – глюкоза, мастни киселини, холестерол, аминокиселини, билирубин и др;
2. Неорганични – електролити.

Формени елементи.

Те представляват 45% от общата кръв. Тук се включват еритроцити, левкоцити и тромбоцити. Те имат различни морфологични и функционални свойства.
Общото между тях е техният общ произход – произхождат от полипотентната стволова клетка. Освен това имат и многоетапно клетъчно делене с преход от първични недиференцирани в диференцирани клетки.


е-плацебо.ком