четвъртък, 2 октомври 2008 г.

Кръвоизлив в мозъка - можем ли да избегнем страшния удар?

МОЗЪЧНИЯТ УДАР НЕ Е ЕДНОКРАТНО СЪБИТИЕ, ТОВА Е ПРОЦЕС
Повечето хора много добре знаят как да се пазят, за да не попаднат под колелата на автомобила, знаят какво се прави, за да не се заразят със СПИН, да не се удавят.
Но затова, че инсултът отнема не по-малко човешки животи, отколкото катастрофите и нещастните случаи, дори не се досещат, не се замислят дори. А неумолимата статистика потвърждава: именно в резултат на инсулта в мирно време си отива от този свят всеки трети човек на земята.
Инсултът или острото нарушение на мозъчното кръвообращение е най-страшното заболяване на съдовете на главния мозък. За него е характерно сериозно нарушение и разстройство на двигателните, поведенческите, умствените, емоционалните способности на човека. Нарушава се нормалният живот на болния.
Инсултът не е еднократно събитие, а процес, развиващ се във времето и пространството от незначителни функционални изменения до необратимо структурно поражение на мозъка - некроза.
С какво е толкова опасен инсултът? С това, че на началния етап от неговото развитие човек може да не изпитва никакви болестни усещания. Изтръпват ръката и кракът, леко се изменя речта, понякога се появява виене на свят или помътняване на зрението. Нито самият болен, нито неговите роднини подозират, че предстои мозъчна катастрофа. Затова често се пропуска ценно време: тези шест часа от началото на развитието на болестта, когато адекватната терапия може да намали размерите на увреждане на мозъка.
При инсулта се получава разрив, спазъм, запушване на един от съдовете на мозъка. Инсултът се дели на хеморагичен (кръвоизлив в мозъка) и на исхемичен (инфаркт на мозъка).
Най-тежкият вариант е хеморагичният инсулт, който най-често се случва вследствие на усложнена хипертонична болест. Кръвоносният съд не издържа повишеното налягане на стените и се спуква, поради което кръвта попада в мозъчното вещество. Възникналият кръвоизлив притиска мозъка, предизвиква оток и този участък от мозъка умира.
Подобен инсулт се случва най-често след труден, напрегнат ден. Вечерта главата се цепи от болки, предметите се виждат в червен цвят, започва прилошаване и повръщане. Инсултът се характеризира с нарушение на движенията, на речта, на чувствителността.
Другата разновидност на болестта е исхемичният инсулт. В този случай кръвоносният съд запазва стените си цели, но по него престава да тече кръв поради спазъм или запушване с тромб. Тромбите - това е сгъстена кръв, способна да запуши кръвоносните съдове във всички органи, предизвикваща инфаркт на сърцето, на бъбреците, на мозъка. Запушване на кръвоносния съд може да има и от късчета мастна тъкан, попаднали в общото кръвообращение, например при счупване на костите или при операция на пълни хора.
Газовата емболия представлява запушване на кръвоносния съд с мехурчета газ - това може да възникне при операция на белите дробове.

ОБЪРНИ ВНИМАНИЕ
Грижите и стресът, колебанията на атмосферното налягане, микроклиматът, преумората, алкохолът и пушенето, наднорменото тегло, рязкото колебание на нивото на захарта в кръвта - това са факторите, които могат да доведат до продължителен спазъм на кръвоносните съдове на главния мозък с всички елементи на исхемичния инсулт.

КАК МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДВИДИ УДАРЪТ
Хеморагичният инсулт е по-опасен и в повечето случаи води до смърт. Смъртността при кръвоизливи е над 60 процента и се намира в пряка зависимост от количеството (обема) на изливащата се кръв и местоположението на засегнатия съд.

ИСХЕМИЧНИЯТ ИНСУЛТ НАСТЪПВА ПРЕЗ НОЩТА
Исхемичният инсулт спохожда по-възрастните хора. Той настъпва през нощта или рано сутринта, може да се развива постепенно в течение на няколко дни, а може да има и преходен характер (малък инсулт).
Смъртността в резултат на инсулта зависи от характера на инсулта, от местоположението на увредения кръвоносен съд и неговия диаметър. Прогнозите за благоприятен изход са по-добри при исхемичния инсулт: смъртността варира от 12 до 60 процента и зависи преди всичко от диаметъра на засегнатия съд. При засягане на по-малко значими артерии леталността е 12 процента или малко повече.
Медикаментозни препарати, влияещи на изхода на инсулта, на този етап няма в света. Голямо значение имат квалифицираните грижи за болния, своевременно проведените реабилитационни мероприятия, включващи лечебна физкултура, масаж, упражнения с логопед, трудотерапия. Първостепенно трябва да бъде поддържането на поразените жизненоважни функции на организма. Но тези мероприятия са много трудоемки и скъпоструващи.

За да функционират подобни учреждения, се изискват постоянни финансови вложения и сложна медицинска апаратура.

КАК МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДВИДИ ИНСУЛТЪТ
Внезапната загуба на съзнание, нарушението на движенията и дишането, почервеняването на лицето, прилошаване и повръщане - това са характерни симптоми за тежък хеморагичен инсулт. Прогнозите за оживяване при такъв вариант са неблагоприятни и болните умират в първите две седмици. Най-често срещаните симптоми при остро нарушение на мозъчното кръвообращение са следните - внезапно или постепенно развиваща се сънливост, нарушение на движенията в крайниците, нарушение на речта, необичайно силно главоболие и много често високо кръвно налягане. При появяване на подобна клинична картина е необходима консултация със специалист. И ако в първия случай лекарската намеса няма да повлияе на изхода на заболяването, то в последния - своевременната и квалифицираната медицинска помощ ще бъдат основните фактори, определящи дългогодишна прогноза.
ьКакто е известно, мозъкът се състои от две полукълба. Лявото полукълбо управлява дясната половина на тялото, а дясното полукъбло - лявата половина.
При нормална работа двете полукълба се уравновесяват и допълват едно друго. Дясното отговаря за емоционалните, образните възприятия, лявото - за логичното мислене.
Лявото полукълбо анализира събитията, случващи се във времето, дясното ги синтезира. Лявото преработва новата информация, а десният му двойник добре знае вече познатото.
Често инсултът засяга не цялото полукълбо, а само малка част от него. И дори уврежданията да са по-малки, последствията се оказват сериозни. Та нали мозъкът не е един прост сбор от нервни клетки. Той е съвкупност от зони, отговарящи за тези или други функции на организма, затова загубите зависят от топографската значимост на засегнатия участък.
В областта на предните централни гънки на мозъка се намират центровете на управление на движенията: в дясното полукълбо - движенията на левите ръка и крак, в лявото полукълбо - десните ръка и крак. Ако кръвообращението е нарушено в тези области на мозъка, се получава или пареза (ограничение на движенията), или парализа (пълно отсъствие на движения).
Ако е притиснат (засегнат) двигателят (моторът) на речта и писането - болният или не може да произнесе нито една дума, или произнася само отделни думи и фрази. Единствено приемането на чуждата реч се запазва. При частично поражение на центъра Брок, болният говори с труд, речта му е “телеграфен стил”, лишена от глаголи и от връзки.
В тъмната долина на главния мозък е разположен центърът на общите видове чувствителност. Нарушението на кръвообращението на това място влече след себе си разстройство на чувствителността: от неприятните усещания във вид на изтръпване, пробождане, “полазване на мравки” до пълна загуба на болестни, температурни и всякакви други видове чувствителност на противоположната страна на тялото.
В тази долина се намира центърът на “схемата на тялото” - неговото поражение нарушава представата на болния за пространствените съотношения и размери на своето тяло, може да се появи усещане за излишни крайници или непознаване на собствените пръсти.
Високата долина е представена като център на сензорната реч, слуха, вкуса и обонянието. Центърът на сензорната реч обезпечава разбирането на устаната реч. Ако болният възприема отправената към него реч като набор от неясни звуци, не разбира въпросите и задачите, в собствената си реч допуска замяна на букви и думи - това свидетелства за засягане на дадения център. Такива болни често не съзнават собствения си дефект, обиждат се на околните за това, че не ги разбират, излишно много говорят.
В тилната зона са разположени центърът на зрението и центърът на разпознаване на околните предмети с помощта на зрението. При увреждане на първия център се намалява или напълно се изгубва зрението на едното око, служещо за поле на виждане. Ако е засегнат центърът на разпознаване, болният не може да познава предметите, дори и да ги вижда.


булпрес.нет

Няма коментари: