Инфарктът при младите е по-агресивен

В Бъл­га­рия от ин­султ и ин­фаркт уми­рат два пъ­ти и по­ло­ви­на по­ве­че хо­ра, от­кол­ко­то в За­пад­на Ев­ро­па. Смър­т­ни слу­чаи се сре­щат ве­че и при 20-24-го­диш­ни. Ин­фар­ктът мо­же да ата­ку­ва чо­ве­ка у до­ма, в офи­са, във фит­не­са, зад во­ла­на
Спе­ци­а­лис­ти­те опис­ват ти­пич­ни­я пор­т­рет на мла­ди хо­ра, по­пад­на­ли в бол­ни­ца с ин­фаркт по след­ния на­чин: мъж на въз­раст от 35 до 45 го­ди­ни, с ус­пеш­на ка­ри­е­ра, зак­лет ра­бо­то­хо­лик, кой­то не умее да се от­пус­ка. То­ва опи­са­ние на ин­фаркт в мла­да въз­раст е след­с­т­вие от де­сет­ки­те слу­чаи, пос­тъ­пи­ли в бол­ни­ца с та­зи ди­аг­но­за.
За по­ве­че под­роб­нос­ти, за при­чи­ни­те и про­фи­лак­ти­ка­та, как­то и за ле­че­ни­е­то на ин­фар­к­та при мла­ди­те мъ­же се обър­нах­ме към д-р Свет­ла Кос­та­ди­но­ва, кар­ди­о­лог.

- Д-р Кос­та­ди­но­ва, нав­ре­ме­то мъж на 40 го­ди­ни ве­че не се смя­та­ше за млад. Но то­ва бе­ше пре­ди мно­го го­ди­ни. Се­га мъ­же­те от 30 до 50 го­ди­ни са в най-ак­тив­на­та си въз­раст. С как­во мо­же да се обяс­ни раз­ви­ти­е­то на та­ка­ва теж­ка бо­лест при мла­ди­те хо­ра?
- Ако за­ед­но си пред­с­та­вим жи­во­та на един млад мъж, ще ви­дим ед­на дос­та ти­пич­на кар­ти­на: сут­рин той ся­да зад во­ла­на, пре­кар­ва де­ня на ра­бо­та, в офи­са, а ве­чер се раз­по­ла­га на ди­ва­на пред те­ле­ви­зо­ра, опит­вай­ки се да пре­мах­не нат­ру­па­ния през де­ня стрес. Но пред не­го за­дъл­жи­тел­но има бу­тил­ка би­ра или чаш­ка по-сил­но пи­тие, за да се под­к­ре­пи. Има и друг ва­ри­ант: пре­кар­ва ве­чер­та в раз­го­во­ри по те­ле­фо­на, про­дъл­жа­вай­ки да об­съж­да с ко­ле­ги и пар­т­н­ьо­ри про­фе­си­о­нал­ни­те проб­ле­ми. Има и тре­ти ва­ри­ант, съ­що тол­ко­ва опа­сен: свър­ш­вай­ки нап­рег­на­тия ра­бо­тен ден, мъ­жът бър­за да стиг­не до фит­не­са и “да се из­це­ди” до пос­лед­на­та кап­ка. В ре­зул­тат на всич­ки те­зи фак­то­ри про­из­ти­ча ос­тър спа­зъм на ко­ро­нар­ния кръ­во­но­сен съд, по кой­то кръв­та се на­соч­ва към сър­це­то. Ос­та­на­ли оба­че без под­х­ран­ва­не, клет­ки­те на сър­деч­ния мус­кул за­ги­ват. Ето то­ва во­ди до ин­фар­к­та - умър­т­вя­ва­не на ма­лка част от сър­деч­на­та тъ­кан. Ин­фар­к­тът мо­же да зас­тиг­не чо­век из­вед­нъж у до­ма, на ра­бо­та­та, във фит­не­са, зад во­ла­на.

- Ни­ма на­ис­ти­на стре­сът е пър­воп­ри­чи­на за сър­деч­ни­те на­ру­ше­ния?
- Ко­га­то от един стрес, без да си взе­ме­те дъх, как­то се каз­ва, вие по­пад­не­те в друг, а след то­ва ид­ва тре­ти - то­га­ва ряз­ко се на­ру­ша­ват и нап­ра­во се скъс­ват нор­мал­ни­те ме­ха­низ­ми за са­мо­ре­гу­ла­ция. За­поч­ват да се фор­ми­рат хро­нич­ни за­бо­ля­ва­ния - от нев­ро­за и на­ру­шен съд, до сър­деч­носъ­до­ви бо­лес­ти и до­ри рак. В то­зи план стре­со­ве­те мо­гат да се срав­нят с вли­я­ни­е­то на ра­ди­о­ак­тив­ни­те фак­то­ри: в ор­га­низ­ма се фор­ми­рат сво­бод­ни­те ра­ди­ка­ли, ко­и­то са мно­го опас­ни, то­ва го зна­ем. Про­ме­нят се ди­ха­тел­ни­те про­це­си в клет­ки­те, са­ми­те клет­ки за­поч­ват бър­зо да ста­ре­ят, настъпват пе­ри­о­ди на крат­кот­рай­но, но май по-чес­то про­дъл­жи­тел­но по­ви­ша­ва­не на кръв­но­то на­ля­га­не. То­ва пос­те­пен­но из­то­ща­ва съ­до­ве­те и мо­же да се пре­вър­не в “пос­лед­на­та кап­ка” в ме­ха­низ­ма на раз­ви­тие на ин­фар­к­та. Имен­но за­то­ва сред па­ци­ен­ти­те на кар­ди­о­ло­гич­ни­те кли­ни­ки чес­то се сре­щат мъ­же­те, за­е­ма­щи ръ­ко­вод­ни пос­то­ве. Оп­ре­де­ле­на ро­ля иг­рае и на­ло­жи­ли­ят се ве­че сте­ре­о­тип в об­щес­т­во­то: смя­та се, че мъ­жът ви­на­ги тряб­ва да бъ­де сдър­жан, да умее да пе­че­ли, да умее да пра­ви ка­ри­е­ра. Но ко­га­то всич­ко то­ва не поз­во­ля­ва на то­зи чо­век да се от­пус­не, да си по­чи­не, то шан­сът да “за­ра­бо­ти” ин­фаркт, съ­щес­т­ве­но на­рас­т­ва.

ОС­ВЕН СТРЕ­СА, ХРА­НЕ­НЕ­ТО СЪ­ЩО ПРО­ВО­КИ­РА ИН­ФАРКТ ПРИ МЛА­ДИ­ТЕ ХО­РА

- Д-р Кос­та­ди­но­ва, за­що мъ­же­те получават ин­фар­к­ти два пъ­ти по-чес­то от­кол­ко­то же­ни­те? Ни­ма съв­ре­мен­на­та же­на не из­пит­ва съ­щия стрес?
- Жен­с­ка­та сър­деч­носъ­до­ва сис­те­ма има ре­ди­ца пре­димства: обе­мът на цир­ку­ли­ра­ща­та кръв е по-ма­лък, жен­с­ки­ят ор­га­ни­зъм по-лес­но по­на­ся нат­ру­па­ни­те маз­ни­ни и ток­си­ни, а хор­мо­нът ес­т­ро­ген по­ма­га да се под­дър­жа нор­мал­но на­ля­га­не­то по вре­ме на стрес, за­паз­ва и ба­лан­са на хо­лес­те­рол в кръв­та. Та­ка е ре­ши­ла при­ро­да­та. Рис­кът от ате­рос­к­ле­ро­за при же­ни­те на­рас­т­ва чак след пе­ри­ода на кли­макс, ко­гато яй­ч­ни­те фун­к­ци­о­ни­рат мно­го по-сла­бо. Но ви­на­та не е са­мо в при­ро­да­та. За­що­то не е тай­на, че же­ни­те са те­зи, ко­и­то по-упо­ри­то спаз­ват ди­е­ти, за да имат доб­ра фи­гу­ра. За мъ­же­те то­ва не е ня­ка­къв проб­лем, а по-ско­ро дре­бо­лия. То­ва ги ка­ра да не се съ­об­ра­зя­ват как­во ядат, кол­ко ка­ло­рична е хра­на­та им, кол­ко ор­га­низ­мът е пре­на­си­тен с хо­лес­те­рол, с жи­во­тин­с­ки маз­ни­ни и ра­фи­ни­ра­ни въг­ле­хид­ра­ти. А всич­ко то­ва во­ди до от­ла­га­не по сте­ни­те на съ­до­ве­те на хо­лес­те­ро­ло­ви пла­ки. След то­ва ид­ва ате­рос­к­ле­ро­за­та, ко­я­то, на­ред със стре­со­ве­те, доп­ри­на­ся за въз­ник­ва­не на ин­фар­к­та. А през пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия де­ца­та не се хра­нят пра­вил­но и ко­га­то ста­нат мъ­же, до­ри и още на 30 го­ди­ни, ня­кои от тях са ве­че с ув­ре­де­ни кръ­во­нос­ни съ­до­ве. Раз­би­ра се, ако нав­ре­ме се уло­вят пър­ви­те про­ме­ни и се пред­п­ри­е­ме ле­че­ние, мо­же да се пре­дот­в­ра­ти наб­ли­жа­ва­ща­та сър­деч­на “ка­тас­т­ро­фа”.

- Си­гур­но ня­ма да сгре­ша, ако ка­жа, че мла­ди­те мъ­же не зна­ят как­во е ни­во­то на хо­лес­те­ро­ла в кръв­та им, как­то и че ед­ва ли се се­щат да си пре­мер­ват кръв­но­то на­ля­га­не, ако въ­об­ще го пра­вят?
- Да, за съ­жа­ле­ние, та­ка е. Но има раз­лич­ни при­чи­ни на­чал­ни­те приз­на­ци на ате­рос­к­ле­ро­за да ос­та­нат не­ус­та­но­ве­ни - от ед­на стра­на мо­же би не­дос­та­тъч­на ин­фор­ми­ра­ност, а от дру­га - ле­ко­мис­ле­но от­но­ше­ние към соб­с­т­ве­но­то здра­ве. А бо­лест­та прог­ре­си­ра. До­ка­то в За­пад­на Ев­ро­па не е точ­но та­ка - там и мла­ди­те, и ста­ри­те сле­дят по­ка­за­те­ли­те на кръв­но­то си на­ля­га­не, как­то и съ­дър­жа­ни­е­то на хо­лес­те­рол в кръв­та. И все пак, хи­ля­ди мъ­же, осо­бе­но в стра­ни­те от Из­точ­на Ев­ро­па, жи­ве­ят, без да по­до­зи­рат за над­вис­на­ла­та над тях опас­ност.

НА­МЕ­РЕ­ТЕ СИ ХО­БИ, ЗА ДА ЗА­ПА­ЗИ­ТЕ ФИ­ЗИ­ЧЕС­КО­ТО И ПСИ­ХИ­ЧНОТО СИ ЗДРА­ВЕ

- Как­ви пре­по­ръ­ки ще да­де­те на на­ши­те чи­та­те­ли?
- Ре­дов­но се под­ла­гай­те на из­с­лед­ва­не, вед­нъж в го­ди­на­та по­се­ща­вай­те кар­ди­о­лог, пра­ве­те си кар­ди­ог­ра­ма и из­с­лед­ва­не за ни­во­то на хо­лес­те­рол в кръв­та. И по­не вед­нъж на ме­сец, ко­е­то е мно­го мал­ко, но все пак е не­що, си пре­мер­вай­те кръв­но­то на­ля­га­не. Ако то е 140/90 и по­ве­че - оти­вай­те при спе­ци­а­лист. Опи­тай­те пра­вил­но да си пла­ни­ра­те ра­бот­ния ден, на­ме­ре­те вре­ме за по­чив­ка и гле­дай­те на нея ка­то на важ­но за­дъл­же­ние. Ко­га­то се при­бе­ре­те у до­ма, ос­та­ве­те зад пра­га теж­ки­те мис­ли за ра­бо­та. Прев­к­лю­че­те на до­маш­ни дре­бо­лии - по­мог­не­те на же­на си за ве­че­ря­та, по­иг­рай­те със си­на си, или му по­мог­не­те за до­маш­ни­те. Вие тряб­ва да раз­бе­ре­те и не­що дру­го мно­го важ­но: ни­кой ня­ма да ви се прис­мее, ако не пос­та­вя­те ре­кор­ди във фит­не­са, до­ри не ви тряб­ва да хо­ди­те на фит­нес, за­що­то та­ка се пра­ви. По-доб­ре се при­бе­ре­те пеш у до­ма, от вре­ме на вре­ме бя­гай­те в пар­ка, плу­вай­те ко­га­то мо­же­те. А най-доб­ри­ят на­чин да за­па­зи­те пси­хи­чното и фи­зи­чес­ко­то си здра­ве е да си на­ме­ри­те хо­би. Но да е та­ко­ва, че да не е във връз­ка с ра­бо­та­та ви, не­що съв­сем раз­лич­но. Та­ка ще ви дос­та­вя ис­тин­с­ко удо­вол­с­т­вие и най-ве­че - ще ви от­в­ли­ча от слу­жеб­ни­те ра­бо­ти. Не тряб­ва да се заб­луж­да­ва­ме, че ня­кой от нас въ­об­ще мо­же да из­бег­не стре­со­ви­те си­ту­а­ции. Но е важ­но да се на­у­чим пра­вил­но да се из­мък­ва­ме от тях, да не им поз­во­ля­ва­ме да ни тор­мо­зят ед­на след дру­га.
Чес­то при мъ­же­те се сре­щат не­ти­пич­ни про­я­ви на ин­фар­к­та. Нап­ри­мер гас­т­рал­на фор­ма, ко­я­то се про­я­вя­ва с вне­зап­на бол­ка в об­ласт­та на ко­ре­ма, най-ве­че от ля­ва­та стра­на. По­ня­ко­га един­с­т­ве­ни­ят сим­п­том е бол­ка в ля­ва­та ръ­ка, ля­во­то ра­мо, че­люст­та, зъ­бо­бол - съ­що от­ля­во. Ако усе­ти­те у се­бе си та­ки­ва сим­п­то­ми, въз­ник­на­ли след фи­зи­чес­ко на­то­вар­ва­не, при­тес­не­ния и ня­ма­те ло­гич­но обяс­не­ние за тях - вед­на­га оти­вай­те при спе­ци­а­лист.


Необходим тест

ГРИЖИТЕ ЛИ СЕ ЗА СЪРЦЕТО СИ?

1. На кол­ко го­ди­ни сте? - под 25 - 0 точ­ки; от 25 до 35 - 1 точ­ка; от 36 до 45 - 2 точ­ки; от 46 до 55 - 3 точ­ки; от 55 до 65 - 4 точ­ки; над 66 - 5 точ­ки.
2. Из­чис­ле­те ин­дек­са на ма­са­та на ва­ше­то тя­ло: тег­ло­то в ки­лог­ра­ми раз­де­ле­но на ръс­та в мет­ри на квад­рат. Ако то­зи ин­декс е под 20, по­лу­ча­ва­те 0 точ­ки; от 20 до 25 - 1 точ­ка; от 26 до 30 - 2 точ­ки; от 31 до 40 - 4 точ­ки; над 40 - 6 точ­ки.
3. Пу­ши­те ли? да - 4 точ­ки; не, но по-ра­но съм пу­шил - 2 точ­ки; не - 0 точ­ки.
4. Стра­да­те ли от за­ха­рен ди­а­бет? Да - 4 точ­ки; не - 0 точ­ки.
5. Стра­дат ли ва­ши­те ро­ди­те­ли от сър­деч­ни бо­лест? Да - 4 точ­ки; не - 0 точ­ки.
6. Кол­ко чес­то се за­ни­ма­ва­те с фи­зи­чес­ки уп­раж­не­ния - бър­зо хо­де­не, бя­га­не, ка­ра­не на ко­ле­ло, плу­ва­не, си­ло­ви уп­раж­не­ния, фит­нес? От 0 до 1 път в сед­ми­ца­та - 2 точ­ки; от 1 до 4 пъ­ти - 1 точ­ка; 5 и по­ве­че пъ­ти - 0 точ­ки.
7. Има­те ли ви­со­ко ни­во на хо­лес­те­ро­ла в кръв­та? Да - 4 точ­ки; не - 0 точ­ки.
8. Стра­да­те ли от ви­со­ко кръв­но на­ля­га­не? Да - 4 точ­ки; не - 0 точ­ки.
9. До­кол­ко ак­тив­ни сте във всекидневния си жи­вот - на ра­бо­та­та и у до­ма? ос­нов­но се­дя - 3 точ­ки; на кра­ка съм - 2 точ­ки; на кра­ка с фи­зи­чес­ки на­то­вар­ва­ния - 0 точ­ки; мно­го съм ак­ти­вен - 0 точ­ки.
10. Чес­то ли изяж­да­те 5 и по­ве­че пло­до­ве и зе­лен­чу­ци на ден? ни­ко­га - 2 точ­ки; по­ня­ко­га - 1 точ­ка; ви­на­ги - 0 точ­ки.
11. Ог­ра­ни­ча­ва­те ли се от вред­ни­те про­дук­ти, т.е. те­зи с ви­со­ко съ­дър­жа­ние на на­си­те­ни жи­во­тин­с­ки маз­ни­ни? ни­ко­га - 2 точ­ки; по­ня­ко­га - 1 точ­ка; ви­на­ги - 0 точ­ки.
12.


Кол­ко чес­то яде­те не­со­ле­на или сла­бо­со­ле­на хра­на? От 0 до 1 път в сед­ми­ца - 2 точ­ки; от 1 до 4 пъ­ти в сед­ми­ца - 1 точ­ка; 5 и по­ве­че пъ­ти в сед­ми­ца­та - 0 точ­ки.

РЕ­ЗУЛ­ТА­ТИ­ТЕ

- От 0 до 10 точ­ки. До­бър ре­зул­тат. Яв­но се гри­жи­те за се­бе си и сте тръг­на­ли в пра­вил­на­та по­со­ка. Та­ка ще за­па­зи­те сър­це­то си здра­во. Про­дъл­жа­вай­те гим­нас­ти­ка­та все­ки ден.
- От 11 до 20 точ­ки. Не е ло­шо. Про­дъл­жа­вай­те да вър­ши­те то­ва, ко­е­то но­си пол­за на ва­ше­то сър­це. Но се от­ка­же­те от вред­ни­те на­ви­ци. Още мно­го ви тряб­ва, не­об­хо­ди­мо е дос­та да по­ра­бо­ти­те над се­бе си, за да по­мог­не­те на сър­це­то си да бъ­де здра­во. То­ва не го заб­ра­вяй­те. Про­ме­не­те хра­не­не­то си. Неп­ре­къс­на­то пи­шем и нав­ся­къ­де се го­во­ри кои са по­лез­ни­те, и кои вред­ни­те про­дук­ти.
- Над 20 точ­ки. На вас прос­то ще ка­жем “Стоп!” За­що­то е вре­ме се­ри­оз­но да се за­мис­ли­те за ре­жи­ма си на хра­не­не. Все­ки мо­же да го нап­ра­ви. В край­на смет­ка, въп­ре­ки ре­зул­та­ти­те, не всич­ко е за­гу­бе­но - без мно­го уси­лия мо­же­те да про­ме­ни­те и на­чи­на си на хра­не­не, и на­чи­на си на жи­вот. То­ва ще се от­ра­зи мно­го по­ло­жи­тел­но вър­ху сър­це­то ви.


блитц.бг