събота, 11 октомври 2008 г.

Как да се преборим със страховете си?

Мъчителната тревога, страхът от самота или физическа немощ могат да превърнат човек в развалина. Хората, които не са в първа младост, а и по-възрастните, трябва да се научат да преодоляват своя страх. Въпреки че това е трудно, то е необходимо, защото всеки човек трябва да живее пълноценно и да се радва на всеки ден от живота си.

Велики и популярни хора също са били подвластни на неоснователен страх
Известно е, че страхът е реакция на организма по отношение на някаква опасност. Но когато тази опасност съществува само във въображението на човек, вече става дума за тревога.

Натрапчивата тревога се нарича фобия. При възрастните хора може да се развие например геронтофобия. Това е страх от стареенето и понякога се съпътства от страха да общуват със стари хора.

Канцерофобията е страх пред онкологичните болести, а ритофобията - страх от появяване на бръчки.

Неизвестно откъде взели се страхове могат да провалят живота на много хора, дори на популярни и известни със своята храброст. Например римският император Гай Октавиан се е страхувал от тъмнината. Тихо Браге, знаменит датски астроном, е страдал от необясним страх от лисици и зайци. Философът и учен Франсис Бейкън безумно се е боял от лунни затъмнения, а друг философ - Пиер Бейл, се е страхувал от шума на падаща вода. Безстрашният херцог Велингтън изпадал в панически ужас при вида на бизобидни и мили домашни котки. На чувството на страх в една или друга степен е подвластен всеки един от нас. Именно на това спасително чувство е основан инстинктът за самосъхранение и в определени дози страхът е жизненонеобходим.

Но продължителното пребиваване в състояние на тревога и постоянно напрежение е психологично тежко и никога не преминава безследно.

Съвременните психолози определят три вида страх сред най-често срещаните при възрастните хора. Това са страхът от самота, страхът от смъртта и страхът от падане. Докато сме млади, имаме много приятели, общуваме с много хора - семейство, деца, близки, приятели, колеги. Но годините минават, децата израстват, имат си свой живот и интереси. Тогава кръгът от приятели и познати се стеснява, телефонът звъни все порядко... И човек изведнъж е обхванат от мъчителното чувство на самота и което е още по-лошо - на ненужност. Това чувство засилва все по-често възникващата тревога. На човек му се струва, че животът е свършил - няма настроение, намалява апетитът му, нарушава се сънят, обострят се хроничните болести.

Често самотният възрастен човек, още здрав и активен, започва да изпитва чувството на тревога от очакването да настъпи физическа и психическа несъстоятелност. Това води към хроничен стрес, който подрива здравето. Психолозите са забелязали един интересен факт: на страха от самота в по-малка степен са подложени хората, които никога не са встъпвали в брак и са свикнали цял живот да разчитат само на себе си. Но такива хора не са много.

Възрастните семейни двойки също не са застраховани от такава тревога, дори психолозите наричат това състояние “изпреварващо вдовство”. Това чувство изпитва един от съпрузите, когато другият е тежко болен. И въпреки че се грижи всеотдайно за своя близък човек, той се тревожи какво би правил, ако се случи най-лошото с партньора му. Такова състояние също води до хроничен стрес.

Съсредоточете се върху приятни събития
Според медицинската статистика 80 на сто от възрастните хора изпитват чувство на тревога и неувереност и 60 на сто от тях се боят от самотата. А психолозите ги убеждават - старайте се да преодолявате страховете, тревогите и фобиите, не ги трупайте вътре в себе си. Ако ви е трудно да постигнете това сами, потърсете помощ от близки, приятели и специалисти.

В американския град Осейдж например съществува такава услуга за възрастните хора. Компютър в полицейското управление всяка сутрин в определен час набира телефонните номера на самотните стари хора, поздравява ги и се интересува дали всичко при тях е наред. При утвърдителен отговор компютърът пожелава всичко хубаво и набира следващия номер. Ако старите хора имат някакви проблеми, някаква молба, или не отговарят на телефона, се вземат съответните мерки.

Понеже такава услуга у нас, в България, няма, се налага всички да си помогнете сами. За да преодолеете чувството на самота, се научете да се съсредоточавате върху приятни събития – настоящи и минали. Това ще смекчи донякъде тревогата и психологичния дискомфорт. Разглеждайте снимки и видеозаписи, които ви навеждат на приятни спомени. По възможност посетете тези места, където сте били щастливи. Вие ще изпитате силно вълнение, но то ще бъде приятно, а не травмиращо.

Сближете се с хора, с които имате сходни интереси
Учени от Харвард провели следния експеримент. На група мъже над 75-годишна възраст била създадена обстановка, връщаща ги 20 години назад. Интериорът, музиката, облеклата, вестниците, филмите - всичко това пресъздавало атмосферата на тяхната късна младост. Резултатите поразили организаторите на експерименти.

Показателите за биологична възраст - сила, памет, острота на зрение и слух, действително били на хора, сякаш 20 години по-млади! Това ги навело на извода, че психологичното усещане на възрастта може да повлияе на физическото състояние. Затова гледайте често филми от вашата младост, слушайте любими мелодии от “онава време”.

Но никога не забравяйте и настоящето! Най-добрият начин да се справите със самотата е да намерите хора с близки до вашите интереси. Занимавайте се с творчество - рисувайте, бродирайте, пишете стихове или си спомняйте за децата. Основното е да си поставите някаква цел - човек във всяка една възраст трябва да има някаква цел.

Решете, че точно днес ще промените отношението си към живота. Кажете си: точно от днес ще започна да се грижа за своето тяло – ще правя гимнастика, ще се разхождам. Точно днес ще се държа благоразположено към другите. Опитайте се да изглеждате по-добре. Обещайте си, че точно от този ден ще се опитате да живеете с настоящето, защото никой не може да реши всички проблеми в живота си. Дори си запишете какво смятате да правите по часове.

Живейте в настоящето, не се страхувайте за бъдещето - това всъщност е цяло изкуство и който съумее да го постигне, ще бъде щастлив. Избавете се от емоционалната привързаност към човека, когото сте изгубили

Вие винаги ще помните близкия човек, но не трябва да изпадате в състояние да мислите и живеете само със спомените за него и да чакате датата на вашата смърт. Не трябва да допускате това да повлияе на вашия живот. Това е много трудно и болезнено, обаче не трябва да забравяте, че животът продължава. Опитайте се да си правите планове за вашето бъдеще, въпреки тъгата и мъката. За тази цел търсете опора и вътре в себе си.

Вие така или иначе сте в този живот и в него задължително ще намерите място за покой и радост. Ако не можете да спрете потока от тъжни мисли, се опитайте да се потопите в някакво занимание – възпитавайте внуците, помагайте на близките, а защо не и на чужди хора. Когато усетите, че сте нужни на околните, тогава страхът от смъртта ще отстъпи.


медикалбг.ком

Няма коментари: