петък, 31 октомври 2008 г.

Секси ли са цигарите или просто смърдят?

Да, доста тенденциозно заглавие, но няма да ви обяснявам колко е вредно пушенето. Това е просто разказ за това, как ги отказах.

Пуша от 14 години и дълго време съм си мислела, защо изобщо пропуших. Най-простото обяснение разбира се е, че исках да вися на “пушкома” с готините хора в училището. Психолозите пък биха казали “фиксация в орална фаза”, но хайде … винаги можеш да си гризеш молива или ноктите. Тогава защо точно цигари? Във филмите и рекламите около цигарите се изгражда един много привлекателен ореол. Няма нищо по-секси, тайнствено, декадентско и фатално от жена с цигара. Мъж, който пуши невъзмутимо и издиша дима си в лицето на смъртта е друго клише, което ни пробутва филмовата индустрия. Не искам да звуча като “теория на конспирацията”, но докато група хора правят състояния от цигарената индустрия, ние като стадо овце купуваме, димим и даже се гордеем с образа си на пушач.

Как спрях цикарите?Всеки пушач обаче знае, че няма нищо фатално и секси в миризмата на пепелника, нито пък в устата му сутрин. И все пак всички ползваме фалшивата обаятелност на цигарата? Предполагам, че всеки си има причина за това. Моята беше саморазрушението, недоизживян пубертет го наречете. Исках да съм голяма, исках да правя собствените си грешки и щом дробовете си бяха мои, щях да си ги руша, ако поискам. Декаденсът беше моя начин да въстана срещу родителското иго и да покажа, че съм самостоятелна. И така 14 години. Сега това ми звучи толкова тъпо! Докато се осъзная обаче, навикът се беше вкоренил здраво в ежедневието ми, а образът на пушач – в представата ми за самата мен. Не можех дори да си се представя без цигара – аз, добро момиче, което води здравословен начин на живот – абсурд!

С времето очарованието на полупразна кръчма, цигара и разговори за живота tet-a-tet малко се поизтърка в очите ми. Знаех, че ако забременея някой ден, ще трябва да ги откажа поне за малко, пък и започнах да трупам едно леко отвращение от дима, особено след дълга нощ, когато на сутринта дишаш трудно и ти се повдига при вида на пепелника-пирамида. Една приятелка също ми съобщи, че смята да ги отказва. Това, който ме пречупи, беше първия филм, в който цигарите се показват в негативна светлина - “Константин”. Киану Рийвс /Константин/, заклет пушач, отдал живота си в служба на бога и в борба със силите на злото, разбрал, че е болен от рак, отива при архангел Гавраил /в ролята извънземната Тилда Суинтън/ и го пита: “Отдал съм целия си живот да му служа! Защо?”, “Защото пушиш по кутия на ден!” беше невъзмутимият отговор. Хахахаха! Толкова е просто.

И така за пръв път в живота си реших – ще ги отказвам! За да се освободя, минах през три важни стъпки. Ако и вие сте решили да опитате, се надявам, че ще мога да съм ви от полза с опита си:

1. Вземете решение!

Внимание, не е толкова просто, колкото изглежда. Само твърда, истинска решимост, ще ни свърши работа в случая. Ако сте депресиран/а, ядосан/а на себе си или имате нужда от промяна, по добре идете на фризьор или си купете нещо. Не взимайте такова решение импулсивно, защото, ако не сте готови, лесно ще се провалите, а колкото повече са неуспешните опити, толкова по-малко ще си вярвате следващия път и толкова по-лесно ще се провалите пак. Когато започнете да мислите за отказване, генерирайте в себе си непоносимостта към цигарите известно време … може дори месеци. Решите ли, че сте готови да започнете си поставете срок, от който да започнете. Нека не е познатите на всички “от утре” или “от понеделник”. Поставете си малко по-далечен срок, за да си дадете време да свикнете с мисълта и да се подготвите психически. След като имаме твърдо решение и начален ден следва …

2. Мобилизация!

Нямам предвид да “затягате колана”, да “стискате зъби” или да показвате “как се каляваше стоманата”. Напротив! Мобилизирайте всички възможни обстоятелства, така че да са ви от помощ. Изправили сте се пред трудна задача, която е препънала доста народ и ще имате нужда от подкрепа от всякакъв вид. Хванете си гадже непушач, обадете се на стари приятели – непушачи, обърнете се към специалист, говорете с хора, отказали цигарите, оплаквайте се, хвалете си, скарайте се с минувач, който издишва дима си в устата ви. Всичко е позволено. За мен проработи следната схема: приятелката ми ги отказа също и се подкрепяхме. Физиологичната си зависимост потуших с хапчета. Пият се по схема с намаляваща концентрация, като първите дни можеш да пушиш по малко, а не са и скъпи.

3. Изкоренете навика и подменете ритуала!

Тази стъпка е най-важната. Физиологичната зависимост е “piece of cake” в сравнение с психичната ни зависимост към цигарите. Трябва да измените всичко, което е означавал ритуала на пушенето. Ако е бил свързан с вживяването в някакъв образ на мъжкар или фатална жена, детронирайте го. Нямате нужда от такава бутафория, за да градите самочувствие. Потърсете истинските корени на вашата индивидуалност. Намерете си хоби, станете ужасно добър, правете страхотен секс, станете бог на судоку или започнете да плетете зашеметяващи пуловери. Можете просто да го играете невъзмутим, готин непушач. При всички случай опитайте се да осъзнаете, че вашата уникалност и чар не се крият в цигарите. Друг много важен ритуал е т.нар. “фас-пауза”. Преди си разделях работното време на периодите между цигарите и след добре свършена работа се награждавах с цигара. Трябва да се научите да пиете кафе без цигара и да си почивате по други начини. Кафето без цигара било мъчение, нямало смисъл и нямало никакъв вкус. Чувала съм всякакви трактовки. Можете да спрете да пиете кафе за известно време или вместо да направите “една цигара почивка”, направете “почивка за едно кафе”. Аз лично с кафето се справих доста лесно, но чашата вино не можех да си я представя без цигара. За мен това беше най-трудното от всичко. Като изпиех повече от една чашка пък, ми се припушваше неудържимо. На няколко пъти запалих. Признавам си. Моят съвет е, ако не издържате, да се поддадете. По добре да изживеете момента, от колкото да фантазирате за него. Всъщност е отвратително, не можах да допуша цигарата до края - ако не си пушил отдавна, тя има вкус на...

В борбата със зависимостта ще се сблъскате с доста подводни камъни. Може например да получавате сърцебиене, да повярвате, че ще надебелеете (което е възможно, ако смените ритуала на пушене с хапване) или изведнъж да ви се случи нещо ужасяващо и разтърсващо, за да имате повод да запалите една цигара за успокояване. Споменах ли, че цигарите не успокояват, това е още една от илюзиите, които съпътстват пушенето. Цигарата е позната и винаги достъпна; това е успокояващото и въздействие – чисто пласибо или както пееше Висоцки “Сигарета, сигарета, ты одна меня верна”. Истината е, че съзнанието се страхува от промяната и се опитва да ви пробута извинения, оправдания и причини да не го направите. Силата на този навик се крие в силата на ритуала, който той представлява. Ако го подмените с нещо полезно или нещо, което поне не вреди, ще сте победили!

Вече не пуша от година. Всъщност дори не ми пука от колко време не пуша, тъй като не броя дните, нито месеците. Просто нямам нужда и толкова!
Успех и на вас!


пудриера.ком

Няма коментари: