петък, 10 октомври 2008 г.

Софора

Софората е разклонено дърво стигащо на височина до 20 м със сивокафява напукана кора. Родината на бялата акация е Северна Америка. У нас се култивира главно край пътищата и железопътните линии, а също като почвоукрепител.

Листата са лекоперести с дръжки, в чиято основа се намират по две шипчета.

Цветовете са бели ароматни и са събрани във висящи ръкави, гроздовидни съцветия. Плодът е кафяв боб и съдържа по няколко тъмнокафяви семена.

Народната медицина препоръчва билката при стомашно-чревни проблеми - оригвания, киселини, гадене, болки, повръщане. Заедно с предписаните от лекаря медикаменти тя може да се ползва като допълнителен елемент в терапията на гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника.
С нея се церят още болки в гърлото и главата, повишено кръвно налягане, нередовна менструация, ревматизъм. В повечето случаи това билково лечение е спомагателно, а не основно и трябва да се провежда под лекарско наблюдение. Изключение може да се направи само за меда, получен от цветовете на акацията, която е медоносно растение. При всички случаи акациевият мед укрепва целия организъм и предпазва от заболявания на дихателните пътища и храносмилателната система.
Използват се цветовете, брани по време на цъвтежа – май, юни. Сушат се на сянка. Изсушената билка е с бял или слабо жълтеникав цвят, със слаб характерен мирис и сладникав вкус. Опакова се в торби. Запазва се в сухо и проветриво помещение.

Съдържа етерично масло. В кората се съдържа отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната кора (през август)още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и ензим разлагащ урината.


здравница.ком

Няма коментари: