четвъртък, 2 октомври 2008 г.

Възстановяване на спомените след мозъчен удар?

Под мозъчен удар се разбира инсулт - хеморагичен (с кръвоизлив в мозъчната тъкан) или исхемичен (със запушване на кръвоносен съд и прекъсване на кръвоснабдяването в определена област на мозъка).

Цитирам:
" Мозъчен исхемичен инсулт се дължи на намален приток на кръв в мозъчната тъкан, най-често при стеснение на артериален съд, запушването му от тромб /тромбоза/, ембол /емболия/, спазъм или нарушение в регулацията на съдовия тонус на големите мозъчни съдове и тяхните клонове. В резултат настъпва исхемично /поради обезкървяване/ размекване на мозъчната тъкан.

Основна причина за исхемичния мозъчен инсулт е атеросклерозата. Съчетанието й с артериална хипертония е много често. Голям е относителният дял на болните, при които исхемичният инсулт се дължи на придобити или вродени сърдечни пороци и други заболявания на сърцето /напр. сърдечен инфаркт с пристенен тромб/.

Мозъчният исхемичен тромботичен инсулт обикновено се среща в средна и напреднала възраст. Той настъпва нощем или пък през деня по време на покой, предшествуван от психично напрежение или физическо усилие. Неврологичните симптоми се развиват остро или постепенно в продължение на няколко часа или дни. Съзнанието обикновено е запазено. Загуба на съзнанието настъпва при запушване на по-големи артериални съдове и се предшествува от огнищна неврологична симптоматика, която дава представа за локализацията на огнището /тромбоза/. Лицето е бледо, пулсът е отслабен, сърдечните тонове - глуховати, зениците - стеснени. Артериалното налягане е нормално понижено, а понякога повишено. Неврологичната симптоматика се изразява в главоболие, световъртеж, причерняване пред очите, забавяне на мисловния процес, дезориентация. Найчесто се установяват нарушения в кръвоснабдяването в района на средната мозъчна артерия.

Мозъчната емболия е друга причина за исхемичния мозъчен инсулт. Тя настъпва в резултат на откъсване на тромб /или част от него/,намиращ се най-често в сърцето.

Бактериалната емболия възниква при ендокардит. Понякога емболът се откъсва от тромб, намиращ се в контакт със съдовата стена на периферна артерия.

Въздушна/газова/ емболия се получава при хирургически интервенции на сърцето, ангиография /контрастно рентгеново изследване на артериални съдове/, навлизане на въздух в плевралната кухина, декомпресионна болест /при работа при по-високо или по-ниско от атмосферното налягане/. Емболията нерядко се последва и от тромбоза на мозъчните артерии. Тя възниква най-често денем след психическо напрежение или физически усилия у млади лица. Инсултът настъпва остро без предшествуващи симптоми.

При ендокардит емболията се предшествува от влошаване на общото състояние - слабост, задух, сърцебиене, повишена температура. При емболичният инсулт лицето побледнява, пулсът се учестява и става аритмичен. Установява се и учестено дишане, разтрисане, краткотрайна загуба на съзнанието. Зениците могат да бъдат разширени. Неврологичните симптоми зависят от това коя мозъчна артерия е засегната. Най-често те са частична или пълна загуба на двигателната активност /парези или парализи/, нарушена сетивност, нарушено зрение, епилептични припадъци.

Лечението има за цел подобряване на сърдечната дейност, предпазване и борба срещу мозъчния оток, пневмония и венозни тромбози по крайниците. Широко се прилагат антиагрегатни препарати /ацетизал, антистенокардин/. За предпазване от застойна пневмония болните трябва да се обръщат често и се назначават антибиотици. Полагат се грижи за предотвратяване на декубитуси /пролежки/. През първите часове на инсулта е полезно даването на кислород. "

" Под понятието инсулт се разбира остро нарушение на мозъчното кръвообращение, възникнало внезапно и пристъпно. В понятието "хеморагичен инсулт" се включва развитието на спонтанен или предизвикан мозъчен кръвоизлив или кръвоизлив в ликворното пространство /пространство, в което циркулира гръбначно-мозъчната течност/, протичащ с общомозъчни или огнищни /даващи предимство за локализация на кръвоизлива/ неврологични симптоми. Най-често кръвоизливът настъпва при разкъсване на аневризми или увредени съдови стени, при рязко покачване на общото или локалното налягане, при свиване или разширява не на артериалните съдове, провокирано от физически усилия, психоемоционално напрежение, рязка промяна в концентрация та на вещества, водещи до покачване на артериалното налягане, остро нарушение на снабдяването на тъканите с кислород, леки травми.

Мозъчният кръвоизлив се получава най-често у сравнително млади лица с хипертонична болест, атеросклероза, вродени и придобити аномалии на мозъчните съдове /аневризми/, анемия, левкимия, тромбоцитопения, прилагане на някои лекарствени средства антиагреганти и антикоагуланти/.

Според локализацията си кръвоизливите са: мозъчни, вентрикулни /в мозъчните стомахчета/ и субарахноидални /кръвоизлив в субарахноидалното пространство,т.е. - между паяжиновидната и меката мозъчна обвивка/.

В понятието"мозъчен кръвоизлив" се включва кръвоизливът в главния и гръначния мозък, предизвикващ съответни неврологични и психични симптоми. В този случай инсултът се развива остро и внезапно, най-често с разстройство на съзнанието помрачаване или кома.

Инсултът нерядко е последица на физическо усилие или голямо психично напрежение. При високи стойности на артериалното налягане лицето е зачервено, пулсът е забавен, дишането е нарушено, появява се повръщане. При пробив на кръвоизлива във мозъчни вентрикули се получава вентрикулен кръвоизлив, който е най-тежкото усложнение на хеморагичния мозъчен инсулт и завършва със смърт. В такива случаи мозъчните стомахчета /вентрикули/ се изпълват с кръв, болните са в дълбока кома, с "плаващи" очни ябълки, променлива ширина на зениците, висока температура, обилно изпотяване, нарушен сърдечен ритъм.

При мозъчен кръвоизлив зениците на страната на увредата са разширени, липсват всякакви рефлекси, мускулите са отпуснати без всякакъв тонус. Дишането е с неправилен ритъм и периодично спиране /апнеа/. Често се наблюдават гърчове и хълцане. Главата и очните ябълки се отклоняват към страната на кръвоизлива.

Болният най-често е в дълбока кома и не реагира на никакви дразнения. Ако комата продължи три или повече дни, прогнозата е много лоша. Обикновено след третия ден се прибавят белодробни усложнения /пневмония/. У преживялите мозъчен кръвоизлив липсата на мускулен тонус се сменя с повишен мускулен тонус /невъзможност за свиване на крайниците в ставите/.

При кръвоизлив в малкия мозък освен общите симптоми се наблюдават и болки в тилната област, повръщане и засягане на черепно-мозъчни нерви. Субарахноидалният кръвоизлив най-често се дължи на вродени аномалии на мозъчните артерии /аневризми/. Той се характеризира с поява на внезапно силно главоболие, повръщане, световъртеж, претъмняване пред очите. Често се наблюдават и психични промени, халюцинации, еуфория. Най-типичен признак е симптомът на менинго-радикуларно дразнене /дразнене на мозъчни обвивки и коренчетата на нервите/.

При лечението на мозъчния хеморагичен инсулт се спазват някои основни принципи: пълен физически и психически покой по време на острата фаза на инсулта. Назначават се кръвоспиращи средства /витамин К, витамин С, калциев глюконат/. При високо артериално налягане се прилагат антихипертензивни и съдоразширяващи средства. Аневризмите подлежат на хирургично лечение - по показание. Прогнозата на мозъчния хеморагичен инсулт е сериозна, а в много случаи - крайно неблагоприятна."

В зависимост от тежестта на инсулта е възможно настъпването и на паметови разстройства.


пулс.бг

Няма коментари: