сряда, 15 октомври 2008 г.

Хипертонията - опасно и коварно заболяване

Об­щоиз­вес­т­но е, че хи­пер­то­ни­я­та е во­дещ рис­ков фак­тор за раз­ви­ти­е­то на ин­сул­ти, ми­о­кар­ден ин­фаркт, ув­реж­да­не на съ­до­ве­те, на бъб­ре­ци­те, за­гу­ба­та на зре­ние и дру­ги опас­ни за­бо­ля­ва­ния. За щас­тие, през пос­лед­ни­те 30-35 го­ди­ни се за­бе­ляз­ва от­чет­лив про­бив при ле­че­ни­е­то на то­ва за­бо­ля­ва­не.
За да се раз­бе­ре пра­вил­но по ка­къв на­чин на­ма­ле­ни­е­то на на­ля­га­не­то иг­рае важ­на ро­ля в про­фи­лак­ти­ка­та на сър­деч­носъ­до­ви­те за­бо­ля­ва­ния, ще бъ­де ин­те­рес­но да се раз­г­ле­дат ня­кои фи­зи­о­ло­гич­ни ас­пек­ти в ра­бо­та­та на сър­деч­носъ­до­ва­та сис­те­ма. Ни­во­то на ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не при раз­лич­ни­те хо­ра ва­ри­ра и за­ви­си от тях­на­та дей­ност. Нап­ри­мер не е не­об­хо­ди­мо сър­це­то да ра­бо­ти бър­зо и сил­но, ко­га­то си по­чи­ва­те.

Ако из­вър­ш­ва­те фи­зи­чес­ка ра­бо­та или се за­ни­ма­ва­те със спорт, са не­об­хо­ди­ми го­ле­ми ко­ли­чес­т­ва кръв за снаб­дя­ва­не на мус­ку­ли­те с кис­ло­род и ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не за­поч­ва да се по­ви­ша­ва. При дру­го по­ло­же­ние, нап­ри­мер, ако вие вне­зап­но се из­п­ра­ви­те от хо­ри­зон­тал­но по­ло­же­ние, ор­га­низ­мът ще от­го­во­ри с миг­но­ве­но по­ви­ше­ние на на­ля­га­не­то, за да оси­гу­ри нор­мал­но­то снаб­дя­ва­не на мо­зъ­ка с кис­ло­род. Кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве на кра­ка­та и ко­рем­на­та об­ласт се сви­ват и сър­це­то за­поч­ва да бие по-бър­зо. По­ня­ко­га, на­ис­ти­на се случ­ва мал­ко за­ба­вя­не на та­зи ре­ак­ция и то­га­ва се усе­ща ле­ко за­ви­ва­не на свят или сла­бост. То­ва се случ­ва осо­бе­но чес­то при въз­рас­т­ни хо­ра, чи­и­то съ­до­ви реф­лек­си са мал­ко за­ба­ве­ни.

Ня­кои хо­ра усе­щат сла­бост, ако сто­ят по-дъл­го вре­ме из­п­ра­ве­ни на кра­ка. Та­ка е, за­що­то кръв­та се нат­руп­ва в сво­е­об­раз­ни кръв­ни де­па-ве­ни­те на кра­ка­та и по­ра­ди то­ва към мо­зъ­ка не пос­тъп­ва дос­та­тъч­но ко­ли­чес­т­во кис­ло­род.

Ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не се ре­гу­ли­ра чрез слож­ни нер­в­ни и хор­мо­нал­ни ме­ха­низ­ми и мо­же зна­чи­тел­но да се про­ме­ня във вре­ме­то. По пра­ви­ло, на­ля­га­не­то е по-нис­ко, ко­га­то спи­те и об­рат­но, то се по­ви­ша­ва, ко­га­то сте буд­ни или при стрес. Ако сте из­п­ла­ше­ни или ядо­са­ни, над­бъб­ре­ни­те жле­зи за­поч­ват да про­из­веж­дат хор­мо­на на стре­са-ад­ре­на­лин. То­зи хор­мон зас­та­вя сър­це­то да бие по-сил­но и по-бър­зо, по­ра­ди ко­е­то на­ля­га­не­то се по­ви­ша­ва и към мус­ку­ли­те за­поч­ва да пос­тъп­ва по­ве­че кръв.

Ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не обик­но­ве­но е по-нис­ко в пе­ри­о­да от 1 до 5 ча­са сут­рин­та, а се по­ви­ша­ва ряз­ко от 6 до 8, след ко­е­то прак­ти­чес­ки не се про­ме­ня през де­ня. Ве­чер­та се по­ни­жа­ва от 11 до 12 през нощ­та.

Кръв­но­то на­ля­га­не­то се про­ме­ня с въз­раст­та

При де­ца­та нор­мал­ни­те по­ка­за­те­ли на ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не мо­гат да бъ­дат 70/50, а при по-въз­рас­т­ни над 120/80. Кръв­ни­ят ток в ор­га­низ­ма не при­ли­ча на пос­то­ян­но­то те­че­ние на ре­ка, нап­ро­тив, пре­ми­на­вай­ки през сис­те­ма­та на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве, кръв­та ка­то пла­нин­с­ки по­ток се за­вих­ря, ус­ко­ря­ва или за­ба­вя сво­е­то те­че­ние в съ­от­вет­с­т­вие със сър­деч­ни­те сък­ра­ще­ния.
Ко­ли­чес­т­во­то сър­деч­ни уда­ри е при­мер­но 60-70 за 1 ми­ну­та, ко­и­то мо­гат да се уве­ли­чат до 120-140 уда­ра по вре­ме на спор­т­ни за­ни­ма­ния. Сър­це­то не се сък­ра­ща­ва неп­ре­къс­на­то, а след все­ки удар след­ва не­го­лям пе­ри­од на от­пус­ка­не или по­кой. В ре­зул­тат на то­ва ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не се про­ме­ня. По­ка­за­те­ли­те на на­ля­га­не­то се оз­на­ча­ват с две циф­ри: 120 на 80 или 120/80.
Го­ля­ма­та циф­ра се на­ри­ча сис­тол­но на­ля­га­не и оз­на­ча­ва най-ви­со­ко­то на­ля­га­не на кръв­та вър­ху сте­на­та на съ­да след сър­деч­ния удар. По-мал­ка­та циф­ра, на­ри­ча­на ди­ас­тол­но на­ля­га­не, оз­на­ча­ва на­ля­га­не­то на кръв­та в пе­ри­о­да на по­кой, в па­у­за­та меж­ду сър­деч­ни­те уда­ри. До мо­мен­та сред ле­ка­ри­те ня­ма яс­но мне­ние за то­ва, от как­ви стой­нос­ти ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не се при­е­ма за по­ви­ше­но. Но на­ля­га­не над 140/90 се смя­та за приз­нак на хи­пер­то­ния.

Накратко от енциклопедията:

Дъл­жи­на­та на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве в на­шия ор­га­ни­зъм е око­ло 111 000 км. При все­ки удар 60-80 гра­ма обо­га­те­на на кис­ло­род кръв под сил­но на­ля­га­не по­па­да от ля­ва­та сър­деч­на ка­ме­ра в аор­та­та, най-го­ля­ма­та ар­те­рия в на­шия ор­га­ни­зъм. Съ­до­ва­та сис­те­ма на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм мо­же да се срав­ни с дър­во. Аор­та­та е ство­лът на дър­во­то. Тя се раз­к­ло­ня­ва на мно­жес­т­во ар­те­рии, ко­и­то на свой ред се де­лят на по-мал­ки кло­но­ве, ко­и­то се на­ри­чат ар­те­ри­о­ли. Те но­сят кръв­та на ка­пи­ля­ри­те-лис­та­та на дър­во­то. Кръ­во­нос­ни­те ка­пи­ля­ри - то­ва са мик­рос­ко­пич­ни кръ­во­нос­ни съ­до­ве, ко­и­то снаб­дя­ват с кис­ло­род и хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва вся­ка клет­ка на на­шия ор­га­ни­зъм. След от­да­ва­не­то на кис­ло­ро­да на клет­ки­те кръв­та от­но­во се връ­ща към сър­це­то пос­ред­с­т­вом мре­жа­та от ве­ноз­ни съ­до­ве.
За да се прид­ви­жи кръв­та по раз­к­ло­не­на­та сис­те­ма от ар­те­рии и ве­ни, се на­ла­га да се из­раз­хо­ди оп­ре­де­ле­на си­ла или енер­гия. Си­ла­та, въз­дей­с­т­ва­ща на сте­ни­те на съ­до­ве­те по вре­ме на про­ти­ча­не­то на кръв­та, е то­ва, ко­е­то на­ри­ча­ме на­ля­га­не. Бе­зус­лов­но, си­ла­та на ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не за­ви­си от ра­бо­та­та на сър­це­то, но не по-мал­ка ро­ля в ре­гу­ли­ра­не­то на на­ля­га­не­то иг­ра­ят и ар­те­ри­о­ли­те - най-мал­ки­те ар­те­рии. Те имат спо­соб­ност­та да се от­пус­кат, ако е не­об­хо­ди­мо да се на­ма­ли кръв­но­то на­ля­га­не, или да се сви­ят, ако е не­об­хо­ди­мо то да се по­ви­ши.

МНОГО Е ВАЖНО ДИАГНОЗАТА ДА БЪДЕ ТОЧНА

Ди­аг­но­за­та хи­пер­то­ния не се пос­та­вя са­мо след ед­но из­мер­ва­не на по­ка­за­те­ли­те на на­ля­га­не­то, с из­к­лю­че­ние на те­зи слу­чаи, при ко­и­то по­ка­за­те­ли­те са дос­та­тъч­но ви­со­ки, нап­ри­мер над 170-180/105-110. Обик­но­ве­но се про­веж­дат по­ре­ди­ца из­мер­ва­ния за оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме, за да се пот­вър­ди на­пъл­но ди­аг­но­за­та. Не­об­хо­ди­мо е да се взе­мат под вни­ма­ние об­с­то­я­тел­с­т­ва­та, по вре­ме на ко­и­то се пра­ви из­мер­ва­не­то на ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не.
По пра­ви­ло, по­ка­за­те­ли­те на на­ля­га­не­то се уве­ли­ча­ват под вли­я­ние на стрес, след из­пи­ва­не на ча­ша ка­фе или из­пуш­ва­не на ци­га­ра.
Ин­те­ре­сен е фак­тът, че в ле­кар­с­кия ка­би­нет при из­мер­ва­не на на­ля­га­не­то, по­ка­за­те­ли­те мо­гат да бъ­дат по-ви­со­ки, от­кол­ко­то са в дей­с­т­ви­тел­ност. То­зи ефект се на­ри­ча”хи­пер­то­ния на бя­ла­та прес­тил­ка” и се пре­диз­вик­ва от стра­ха на бол­ния от бо­лест­та или от ле­ка­ря.
Ако по­ка­за­те­ли­те на ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не при зре­лия чо­век не над­ми­на­ват 140/90, то след­ва­що­то из­мер­ва­не се пра­ви на по-крат­ки ин­тер­ва­ли. При бол­ни, при ко­и­то на­ля­га­не­то се на­ми­ра в гра­ни­ци­те на 140/90 до 160/100, се пра­вят из­мер­ва­ния през мал­ки ин­тер­ва­ли от вре­ме, за да се пот­вър­ди ди­аг­но­за­та.
Ви­со­ко­то ди­ас­тол­но на­ля­га­не, нап­ри­мер 110 или 115 мм жи­ва­чен стълб, е приз­нак за не­за­бав­но за­поч­ва­не на ле­че­ние.
При въз­рас­т­ни хо­ра по­ня­ко­га се сре­ща осо­бен вид хи­пер­то­ния, т. на­р. “изо­ли­ра­на сис­тол­на хи­пер­то­ния”. Тук по­ка­за­те­ли­те на сис­тол­но­то на­ля­га­не са рав­ни или пре­ви­ша­ват 140 мм жи­ва­чен стълб, а по­ка­за­те­ли­те на ди­ас­тол­но­то на­ля­га­не ос­та­ват под 90 мм жи­ва­чен стълб. То­зи вид хи­пер­то­ния пред­с­тав­ля­ва опа­сен рис­ков фак­тор за раз­ви­тие на ин­сул­ти и сър­деч­на не­дос­та­тъч­ност.
Ос­вен из­мер­ва­не на ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не ле­ка­рят обик­но­ве­но про­ве­ря­ва за из­ме­не­ния и на дру­ги ор­га­ни, осо­бе­но ако по­ка­за­те­ли­те на на­ля­га­не­то по­каз­ват ви­со­ки циф­ри.

ОТ КЪДЕ СЕ ЗАПОЧВА ПРЕГЛЕДЪТ?

Прег­лед на оч­ни­те дъ­на

Очи­те са един­с­т­ве­ни­ят ор­ган в чо­веш­ко­то тя­ло, в кой­то мо­гат да се ви­дят дос­та­тъч­но яс­но кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве. Из­пол­з­вай­ки си­лен лъч свет­ли­на, ле­ка­рят из­с­лед­ва оч­но­то дъ­но със спе­ци­а­лен уред-оф­тал­мос­коп, чрез кой­то мо­гат да се ви­дят про­ме­ни­те в съ­до­ве­те (стес­не­ние или раз­ши­ре­ние).
Ле­ка­рят мо­же съ­що та­ка да ви­ди най-мал­ки­те кръ­во­из­ли­ви, ко­и­то са сви­де­тел­с­т­во за по­ви­ше­но ар­те­ри­ал­но на­ля­га­не.

Оцен­ка на сър­деч­на­та дей­ност

Прег­ле­дът включ­ва прес­луш­ва­не със сте­тос­ко­па за не­о­би­чай­ни шу­мо­ве по вре­ме на сър­деч­на­та дей­ност, из­мер­ва­не на раз­ме­ри­те на сър­це­то чрез пал­па­ция. Из­пол­з­ва­не­то на елек­т­ро­кар­ди­ог­ра­ма спо­ма­га за из­с­лед­ва­не на елек­т­ри­чес­ка­та ак­тив­ност на сър­це­то и съ­що да се оце­нят не­го­ви­те раз­ме­ри.
Ос­вен чис­то ме­ха­нич­ни­те из­с­лед­ва­ния ле­ка­рят мо­же да наз­на­чи раз­лич­ни ла­бо­ра­тор­ни из­с­лед­ва­ния ка­то из­с­лед­ва­не на ури­на за из­к­люч­ва­не на бъб­реч­на ин­фек­ция, из­с­лед­ва­не на кръв за за­хар и хо­лес­те­рол. Бъб­ре­ци­те, кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве и оч­но­то дъ­но са из­к­лю­чи­тел­но по­ка­за­тел­ни за ви­со­ко­то ар­те­ри­ал­но на­ля­га­не.

КОЙ СТРАДА ОТ ХИПЕРТОНИЯ?

Ви­со­ко­то на­ля­га­не се сре­ща как­то при мъ­же­те, та­ка и при же­ни­те от раз­лич­ни со­ци­ал­ни гру­пи. В по­ве­че­то от слу­ча­и­те за­бо­ля­ва­не­то се раз­ви­ва при въз­рас­т­ни от 35 до 50 го­ди­ни. Раз­ви­ти­е­то на бо­лест­та се про­во­ки­ра от та­ка на­ре­че­ни­те рис­ко­ви фак­то­ри. Към тях спа­дат: пре­ка­ле­на упот­ре­ба на сол, ал­ко­хол, пу­ше­не, лип­са на дос­та­тъч­но ка­лий в хра­на­та.

- Пос­ле­ди­ци от хи­пер­то­ни­я­та: хи­пер­то­ни­я­та чес­то се срав­ня­ва с мъл­ча­лив уби­ец, тъй ка­то ней­но­то въз­дей­с­т­вие вър­ху здра­ве­то най-чес­то се про­я­вя­ва в къс­ни­те ста­дии на за­бо­ля­ва­не­то. За­пус­на­та­та хи­пер­то­ния е ед­на от глав­ни­те при­чи­ни за ин­фар­к­ти и ин­сул­ти. Но до­ри и стра­да­щи­ят от хи­пер­то­ния да се чув­с­т­ва нор­мал­но и до нас­тъп­ва­не­то на ин­фар­к­та или ин­сул­та из­г­леж­да да има още вре­ме, то ако не се ле­ку­ва, тя въз­дей­с­т­ва от­ри­ца­тел­но на всич­ки ор­га­ни на чо­веш­ко­то тя­ло.
- На­ру­ше­ния от стра­на на ар­те­ри­и­те: ви­со­ко­то ар­те­ри­ал­но на­ля­га­не зна­чи­тел­но бла­гоп­ри­ят­с­т­ва про­це­са на за­де­бе­ля­ва­не на ар­те­ри­и­те - от аор­та­та до ар­те­ри­о­ли­те. Уве­ли­ча­ва­що­то се на­ля­га­не вър­ху вът­реш­ни­те сте­ни на съ­до­ве­те бла­гоп­ри­ят­с­т­ва по-го­ля­ма­та им въз­п­ри­ем­чи­вост за нат­руп­ва­не на мас­т­ни еле­мен­ти по сте­ни­те на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве.
То­зи про­цес е из­вес­тен под на­и­ме­но­ва­ни­е­то съ­до­ва ате­рос­к­ле­ро­за. По-къс­но раз­ви­ти­е­то на ате­рос­к­ле­ро­за во­ди до стес­ня­ва­не на ар­те­ри­и­те и до сте­но­кар­дия (гръд­на жа­ба). Стес­ня­ва­не­то на ар­те­ри­и­те на кра­ка­та мо­же да пре­диз­ви­ка та­ки­ва сим­п­то­ми ка­то бол­ка и ско­ва­ност при хо­де­не. То­ва за­бо­ля­ва­не се на­ри­ча пе­ри­о­дич­но ку­ца­не.
- Тромб в ко­ро­нар­на­та ар­те­рия: тром­бо­за­та е ед­но от чес­ти­те ус­лож­не­ния, наб­лю­да­ва­що се в ар­те­ри­и­те, про­ме­не­ни от хи­пер­то­ни­я­та. Тромб в ко­ро­нар­на­та (сър­деч­на­та) ар­те­рия мо­же да до­ве­де до ин­фаркт, тромб в ка­ро­тид­на­та ар­те­рия - та­зи ко­я­то кръ­вос­наб­дя­ва мо­зъ­ка до ин­султ.
За­пус­на­та­та в про­дъл­же­ние на мно­го го­ди­ни хи­пер­то­ния во­ди до раз­ви­ти­е­то на опас­но ус­лож­не­ние - анев­риз­ми.

КАКВИ СЪРДЕЧНИ НАРУШЕНИЯ МОГАТ ДА ВЪЗНИКНАТ

Сър­це­то е ос­нов­ният ор­ган-ми­ше­на на дъл­го­го­диш­на хи­пер­то­ния. По­ви­ше­но­то на­ля­га­не зас­та­вя сър­деч­ния мус­кул да ра­бо­ти в уси­лен ре­жим, за да оси­гу­ри адек­ват­но снаб­дя­ва­не на тъ­ка­ни­те с кис­ло­род. То­зи вид ра­бо­та во­ди до уве­ли­че­ние на раз­ме­ри­те на сър­це­то. В ран­ни­я ста­дий на за­бо­ля­ва­не­то уве­ли­че­но­то сър­це има по-го­ля­ма си­ла, за да из­т­лас­к­ва ефи­кас­но кръв­та в ар­те­ри­и­те при по­ви­ше­но на­ля­га­не. Но с вре­ме­то, уве­ли­че­ни­ят сър­де­чен мус­кул мо­же да ста­не груб и слаб и да прес­та­не да оси­гу­ря­ва дос­та­тъч­но нуж­ди­те на ор­га­низ­ма от кис­ло­род.

Сму­ще­ния от стра­на на мо­зъ­ка

Кръ­во­нос­на­та сис­те­ма тряб­ва да оси­гу­ри ус­той­чи­во снаб­дя­ва­не на мо­зъ­ка с кис­ло­род и хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. Ако ор­га­низ­мът по­чув­с­т­ва на­ма­ле­ние на обе­ма кръв, пос­тъп­ващ към мо­зъ­ка, той вед­на­га включ­ва ком­пен­са­тор­ни­те ме­ха­низ­ми, уве­ли­ча­ва­щи на­ля­га­не­то и кръв­та от дру­ги­те ор­га­ни се пре­на­соч­ва към мо­зъ­ка. В то­зи слу­чай сър­це­то вед­на­га учес­тя­ва своя ри­тъм, а сък­ра­ще­ни­е­то на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве от ко­рем­на­та об­ласт и кра­ка­та оси­гу­ря­ва при­то­ка на го­ля­мо ко­ли­чес­т­во кръв в мо­зъ­ка. Как­то се от­бе­ля­за по-ра­но, при хи­пер­то­ния, ар­те­ри­и­те, снаб­дя­ва­щи мо­зъ­ка с кис­ло­род, мо­гат да бъ­дат стес­не­ни по­ра­ди нат­руп­ва­не­то в тях на ве­щес­т­ва по­доб­ни на маз­ни­ни­те. То­ва мно­гок­рат­но уве­ли­ча­ва рис­ка от ин­сул­ти. Съ­що­то мо­же да се наб­лю­да­ва и при анев­риз­ми. За­пуш­ва­не­то на мо­зъч­ни ар­те­рии мо­же съ­що да бъ­де крат­кот­рай­но, ка­то обус­ла­вя вре­мен­но пре­къс­ва­не на кръ­вос­наб­дя­ва­не­то на оп­ре­де­лен мо­зъ­чен учас­тък. Та­ко­ва яв­ле­ние в ме­ди­ци­на­та се на­ри­ча мик­ро­ин­султ. До­ри та­къв епи­зод да трае ми­ну­та, то се на­ла­га прег­лед от ле­кар и ле­че­ние, тъй ка­то в то­зи слу­чай рис­кът е раз­ви­тие на ис­тин­с­ки ин­султ. Пов­та­ря­щи се епи­зо­ди от мик­ро­ин­сул­ти мо­гат да до­ве­дат до от­с­лаб­ва­не на ня­кои мо­зъч­ни фун­к­ции, ко­е­то в ме­ди­ци­на­та се на­ри­ча с тер­ми­на де­мен­ция.

Сму­ще­ния от стра­на на бъб­ре­ци­те

Все­ки бъб­рек се със­тои от ми­ли­о­ни мик­рос­ко­пич­ни фил­т­ри, ко­и­то се на­ри­чат неф­ро­ни. Все­ки ден през бъб­ре­ци­те пре­ми­на­ват над 1500 лит­ра кръв, ка­то стра­нич­ни­те и от­пад­ните про­дук­ти се фил­т­ри­рат и се от­де­лят с об­ра­зу­ва­ща­та се ури­на, а по­лез­ни­те ве­щес­т­ва се връ­щат в кръ­во­об­раще­ни­е­то. По­ви­ше­но­то ар­те­ри­ал­но на­ля­га­не при­нуж­да­ва бъб­ре­ци­те да ра­бо­тят уси­ле­но. Ос­вен то­ва ув­реж­да­не­то на мал­ки­те съ­до­ве вът­ре в бъб­реч­ни­те неф­ро­ни на­ма­ля­ва ко­ли­чес­т­во­то на кръв­та, ко­я­то се фил­т­ри­ра. Впос­лед­с­вие то­ва мо­же да до­ве­де до на­ма­ле­ние на фил­т­ри­ра­щи­те спо­соб­нос­ти на бъб­ре­ци­те. По­ра­ди те­зи про­ме­ни бел­тъ­ци­те се от­де­лят с ури­на­та, пре­ди да се вър­нат в кръ­во­об­раще­ни­е­то, а от­пад­ни­те ве­щес­т­ва, ко­и­то нор­мал­но се от­де­лят, мо­гат да по­пад­нат в кръ­во­об­раще­ни­е­то.

КОИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ЗАБОЛЯВАНЕТО?

В над 90 на сто от слу­ча­и­те ис­тин­с­ка­та при­чи­на за хи­пер­то­ни­я­та не мо­же да се изяс­ни. В те­зи слу­чаи ле­ка­ри­те го­во­рят за пър­вич­на или есен­ци­ал­на хи­пер­то­ния. Ня­кои из­с­ле­до­ва­те­ли смя­тат оба­че, че про­во­ки­ра­щи­те фак­то­ри за ар­те­ри­ал­на­та хи­пер­то­ния са на­ру­ше­но­то хор­мо­нал­но рав­но­ве­сие, ре­аб­сор­б­ция на сол в бъб­ре­ци­те и/или на­ли­чие в кръв­та на съ­дос­ви­ва­щи ве­щес­т­ва. Те­зи из­ме­не­ния мо­гат да бъ­дат обус­ло­ве­ни как­то с ге­не­тич­ни, та­ка и с фак­то­ри от жи­во­та на чо­ве­ка, нап­ри­мер бо­га­та на сол ди­е­та. Око­ло 10 на сто от бол­ни­те имат хи­пер­то­ния ка­то пос­ле­ди­ца от дру­го за­бо­ля­ва­не или ка­то стра­нич­но яв­ле­ние от при­е­ма­ни ле­кар­с­т­ва. Та­къв вид хи­пер­то­ния се на­ри­ча вто­рич­на хи­пер­то­ния.
Към най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­те при­чи­ни за вто­рич­на хи­пер­то­ния се от­на­сят:

За­бо­ля­ва­ния на бъб­ре­ци­те

Око­ло 4 на сто от всич­ки ус­та­но­ве­ни слу­чаи с по­ви­ше­но ар­те­ри­ал­но на­ля­га­не са пре­диз­ви­ка­ни от бъб­реч­ни за­бо­ля­ва­ния. Об­щоиз­вес­т­но е, че бъб­ре­ци­те са ре­гу­ла­то­ри на вод­но-со­ле­ва­та об­мя­на в ор­га­низ­ма. Ако бъб­ре­ци­те за­дър­жат пре­ка­ле­но мно­го сол, съ­от­вет­но се уве­ли­ча­ват и теч­нос­ти­те в ор­га­низ­ма. На­то­вар­ва­не­то на сър­це­то се уве­ли­ча­ва мно­гок­рат­но, уве­ли­ча­ва се обе­мът на кръв­та и на­ля­га­не­то. Бъб­ре­ци­те съ­що про­из­веж­дат осо­бен ен­зим-ре­нин, кой­то иг­рае клю­чо­ва ро­ля за ре­гу­ли­ра­не на ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не. Око­ло 3 на сто от всич­ки слу­чаи с по­ви­ше­но на­ля­га­не са ре­зул­тат от бъб­реч­ни ин­фек­ции или неф­ри­ти. При дру­ги и хро­нич­ни­те бъб­реч­ни за­бо­ля­ва­ния мо­гат да пре­диз­ви­кат хи­пер­то­ния.

Бъб­реч­но-съ­до­ва хи­пер­то­ния

Бъб­реч­ни­те ар­те­рии, снаб­дя­ва­щи бъб­ре­ци­те с кис­ло­род, са кло­но­ве на ко­рем­на­та аор­та. Стес­не­ние на ед­на от тях или на две­те во­ди до на­ма­ле­ние на кръ­вос­наб­дя­ва­не­то на бъб­ре­ка. Из­пит­ва­щи­те не­дос­тиг на кис­ло­род бъб­ре­ци за­поч­ват да про­из­веж­дат ре­нин, ен­зим, кой­то чрез кас­ка­да би­о­хи­мич­ни ре­ак­ции се прев­ръ­ща в ан­ги­о­тен­зин 2, мощ­но съ­дос­ви­ва­що ве­щес­т­во. Сви­ва­не­то на съ­до­ве­те во­ди до по­ви­ша­ва­не на на­ля­га­не­то. Ре­ни­нът съ­що та­ка уве­ли­ча­ва про­дук­ци­я­та на друг хор­мон-ал­дос­те­рон, кой­то от­го­ва­ря за об­рат­на­та аб­сор­б­ция на сол и во­да. Бъб­реч­носъ­до­ва­та хи­пер­то­ния се сре­ща ряд­ко, при­мер­но в 1-2% от слу­ча­и­те, най-чес­то при въз­рас­т­ни хо­ра, пу­ша­чи и при мал­ки де­ца. Ди­аг­но­за­та при бъб­реч­носъ­до­ва­та хи­пер­то­ния се пос­та­вя чрез въ­веж­да­не на кон­т­рас­т­но ве­щес­т­во във ве­на­та или ар­те­ри­я­та и про­уч­ва­не на кръ­во­то­ка в бъб­ре­ци­те с при­ла­га­не на рен­т­ге­но­во об­лъч­ва­не.

Ту­мо­ри на над­бъб­реч­ни­те жле­зи

Над­бъб­ре­ци­те са две жле­зи, сек­ре­ти­ра­щи цял ред хор­мо­ни, вклю­чи­тел­но и ал­дос­те­рон и на­ми­ра­щи се над все­ки бъб­рек. Про­из­веж­да­ни­ят от тях хор­мон ал­дос­те­рон ре­гу­ли­ра вод­но­то и со­ле­вото рав­но­ве­сие в ор­га­низ­ма. В мно­го ред­ки слу­чаи (при­мер­но 0.5 про­цен­та) ту­мо­рът на над­бъб­ре­ци­те во­ди до уве­ли­че­ние про­дук­ци­я­та на ал­дос­те­рон, кой­то на свой ред спо­ма­га за за­дър­жа­не­то на сол и во­да в ор­га­низ­ма, ко­е­то са­мо по се­бе си уве­ли­ча­ва ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не. То­зи ря­дък вид хи­пер­то­ния се сре­ща пре­дим­но при мла­ди же­ни. Ка­то до­пъл­ни­тел­ни сим­п­то­ми мо­гат да се наб­лю­да­ват сил­на жаж­да и обил­но от­де­ля­не на ури­на.

Фе­ох­ро­мо­ци­том

Още един ря­дък вид хи­пер­то­ния е обус­ло­вен от друг вид ту­мор на над­бъб­ре­ци­те, а имен­но - фе­ох­ро­мо­ци­том. Уве­ли­ча­ва се про­дук­ци­я­та на друг хор­мон-ад­ре­на­лин. Ад­ре­на­ли­нът е хор­мон, по­ма­гащ на ор­га­низ­ма да ре­а­ги­ра адек­ват­но на стре­со­ви си­ту­а­ции. Той ус­ко­ря­ва сър­деч­ния ри­тъм, по­ви­ша­ва на­ля­га­не­то и спо­ма­га за пре­на­соч­ва­не­то на кръв­та в мус­ку­ли­те на кра­ка­та. Ос­вен то­ва при фе­ох­ро­мо­ци­том ад­ре­на­ли­нът пре­диз­вик­ва ре­ак­ции на ор­га­низ­ма ка­то сър­це­би­е­не, тре­пе­ре­не, топ­ли­на.

ЗАЩО СЕ ПОЯВЯВАТ ПРОБЛЕМИ И СЪС ЗРЕНИЕТО

На дъ­но­то на оч­на­та ябъл­ка се на­ми­рат мно­жес­т­во мал­ки кръ­во­нос­ни съ­до­ве, ко­и­то са осо­бе­но чув­с­т­ви­тел­ни към по­ви­ше­но­то на­ля­га­не. След ня­кол­ко го­ди­ни на не­кон­т­ро­ли­ра­на хи­пер­то­ния мо­гат да за­поч­нат про­це­си на де­ге­не­ра­ция на оч­на­та ре­ти­на, обус­ло­ве­ни от на­ма­ле­ние на кръ­вос­наб­дя­ва­не­то, точ­ко­вид­ни кръ­во­из­ли­ви или нат­руп­ва­не на хо­лес­те­рол в съ­до­ве­те. То­ва със­то­я­ние се на­ри­ча ре­ти­но­па­тия. Рис­кът от раз­ви­тие на ре­ти­но­па­тия е осо­бе­но ви­сок при бол­ни от ди­а­бет.

Ле­че­ние на хи­пер­то­ни­я­та

Мно­гоб­рой­ни­те из­с­лед­ва­ния до­каз­ват, че в пос­лед­ни­те го­ди­ни, във връз­ка с ус­пеш­но­то ле­че­ние на хи­пер­то­ни­я­та, зна­чи­тел­но е на­ма­ля­ла смър­т­ност­та и се­ри­оз­ни­те пос­ле­ди­ци на та­зи бо­лест.

Ме­ди­ка­мен­тоз­но ле­че­ние

Как­то е пот­вър­де­но от из­с­лед­ва­ния в на­ша­та стра­на и в чуж­би­на, ме­ди­ка­мен­тоз­но­то ле­че­ние по­ма­га зна­чи­тел­но да се на­ма­ли рис­кът от раз­ви­тие на сър­деч­носъ­до­ви за­бо­ля­ва­ния, ин­сул­ти и смър­тен из­ход чрез ефек­тив­но на­ма­ле­ние на ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не.
По­ве­че­то бол­ни смя­тат оба­че, че из­пол­з­ва­не­то на ле­кар­с­т­ва ще на­ма­ли ка­чес­т­во­то им на жи­вот и во­ди до раз­ви­тие на се­ри­оз­ни стра­нич­ни яв­ле­ния, ка­то се за­поч­не от деп­ре­сия и се прик­лю­чи с им­по­тен­т­ност. Всич­ки ле­кар­с­т­ва, вклю­чи­тел­но и ас­пи­ри­нът, фак­ти­чес­ки имат стра­нич­ни яв­ле­ния, но из­с­лед­ва­ни­я­та са до­ка­за­ли, че при при­е­ма­не­то на про­дук­ти по­ни­жа­ва­щи ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не, стра­нич­ни­те яв­ле­ния се наб­лю­да­ват са­мо при 5-10 но сто от бол­ни­те. Ос­вен то­ва съ­щес­т­ву­ва­що­то мно­го­об­ра­зие на гру­пи ле­кар­с­т­ва на­ма­ля­ва­щи ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не, поз­во­ля­ват на ле­ка­ря и бол­ния да из­бе­рат най-оп­ти­мал­но­то ле­че­ние за все­ки слу­чай. Ле­ка­рят е длъ­жен да пре­дуп­ре­ди бол­ния за въз­мож­ни­те стра­нич­ни яв­ле­ния от стра­на на наз­на­че­ния про­дукт.
Най-чес­то упот­ре­бя­ва­ни­те ле­кар­с­т­ве­ни сред­с­т­ва за ле­че­ни­е­то на хи­пер­то­ни­я­та, тях­но­то дей­с­т­вие, а съ­що и стра­нич­ни яв­ле­ния са из­ло­же­ни по-до­лу.

КОИ СА ПОДХОДЯЩИТЕ ЛЕКАРСТВА?

Ди­у­ре­ти­ци­те
Ди­у­ре­ти­ци­те или как­то ги на­ри­чат от­вод­ня­ва­щи про­дук­ти, по­ма­гат да се на­ма­ли на­ля­га­не­то за смет­ка на уве­ли­че­но­то от­де­ля­не на сол и во­да от бъб­ре­ци­те. То­ва в край­на смет­ка во­ди до от­пус­ка­не на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве. Ди­у­ре­ти­ци­те са най-ста­ра­та гру­па ан­ти­хи­пер­тен­зив­ни ле­кар­с­т­ва, при­ла­га­ни от сре­да­та на 50-те го­ди­ни на ХХ век. И въп­ре­ки то­ва, те се упот­ре­бя­ват ши­ро­ко до днес, чес­то в съ­че­та­ние с дру­ги про­дук­ти.

Бе­та-бло­ке­ри
Те бло­ки­рат вли­я­ни­е­то вър­ху сър­деч­носъ­до­ва­та сис­те­ма от нер­в­ни­те бе­та-ре­цеп­то­ри. В ре­зул­тат се за­ба­вя сър­деч­ни­ят ри­тъм и се на­ма­ля­ва ко­ли­чес­т­во­то кръв, ко­е­то сър­це­то из­т­лас­к­ва за 1 ми­ну­та. На­ля­га­не­то спа­да. Ос­вен то­ва бе­та-бло­ке­ри­те на­ма­ля­ват въз­дей­с­т­ви­е­то на ня­кои хор­мо­ни, ко­е­то спо­ма­га за нор­ма­ли­зи­ра­не­то на на­ля­га­не­то. Тъй ка­то бе­та-бло­ке­ри­те мо­гат да сви­ват пе­ри­фер­ни­те кръ­во­нос­ни съ­до­ве, не се пре­по­ръч­ва наз­на­ча­ва­не­то им при бол­ни с на­ру­ше­но кръ­во­об­раще­ние на ръ­це­те и кра­ка­та. Бе­та-бло­ке­ри­те са про­ти­во­по­ка­за­ни при ас­т­ма­ти­ци и при бол­ни със сър­деч­на не­дос­та­тъч­ност. При ня­кои бол­ни е би­ло от­бе­ля­за­но на­ма­ле­ние на по­ло­во­то вле­че­ние.

Бло­ке­ри на кал­ци­е­ви­те ка­на­ли
То­ва са гру­па ле­кар­с­т­ве­ни сред­с­т­ва, ко­и­то бло­ки­рат кал­ци­е­вия ток вът­ре в мус­кул­на­та клет­ка, ка­то пре­пят­с­т­ват сък­ра­ще­ни­е­то й.

Ал­фа-бло­ке­ри
Как­то и бе­та-бло­ке­ри­те, те­зи про­дук­ти дей­с­т­ват на нер­в­на­та сис­те­ма, но тях­но­то дей­с­т­вие се осъ­щес­т­вя­ва чрез дру­ги ре­цеп­то­ри. Ал­фа- ре­цеп­то­ри­те от­го­ва­рят ос­нов­но за сък­ра­ще­ни­е­то на ар­те­ри­о­ли­те и сле­до­ва­тел­но дей­с­т­ви­е­то на про­дук­ти­те е на­со­че­но към от­пус­ка­не на ар­те­ри­о­ли­те и на­ма­ле­ние на на­ля­га­не­то. Ед­но от ос­нов­ни­те стра­нич­ни дей­с­т­вия на ал­фа-бло­ке­ри­те е ор­тос­та­тич­на­та хи­по­то­ния - ряз­ко спа­да­не на на­ля­га­не­то след за­е­ма­не на вер­ти­кал­но по­ло­же­ние.


блитц.бг

Няма коментари: