понеделник, 13 октомври 2008 г.

Да поговорим за високото кръвно - Част 1

Според Американската служба за обществено здравеопазване, хипертонията засяга повече от половината американци над 65 – годишна възраст, като при около 50% от хипертониците съществува наследствено предразположение.

Статистическите данни за България са повече от потресаващи. Относителният дял на хипертониците в България остава трайно висок - 21.3%, а възрастовата граница на инфарктите продължава неумолимо да пада. Хипертонията е най-разпространеното хронично заболяване, което засяга 18.3% от мъжете и 24.4% от жените. В момента в страната ни има над 1 800 000 хипертоници и всяка година броят им се увеличава с по 9000 души. Заболяването поразява предимно лицата от възрастовата група 45-64 г., но в последно време се установява все повече и сред децата. Епидемиологичните проучвания показват, че половината от българите над 50-годишна възраст са с високо кръвно налягане. От хипертония страдат 42 на сто от хората над 25 г. и 5% от децата, като всяко трето дете с високо кръвно има и увреждания на сърцето. 63.3% от всички смъртни случаи в страната се дължат на сърдечни заболявания. Специален интерес представлява разпространението на мозъчния инсулт (поради високата социална значимост на това заболяване у нас). Относителният дял на прекаралите мозъчен инсулт през последните години показва слаба тенденция към нарастване (от 2% през 1996 г. на 2.7% през 2001 г.), но засяга предимно икономически активни лица.

Високото кръвно налягане е едно от най-честите рискови заболявания на съвремието.

В развитите индустриални страни всеки пети възрастен човек е с хипертония. В световен мащаб то е третият поред вреден за здравето фактор след тютюнопушенето и неправилното хранене. Високото кръвно налягане е най-честата причина за инсулт, инфаркт, сърдечна и бъбречна недостатъчност и други тежки увреждания на цялата артериална кръвоносна мрежа. Същевременно както повечето хронични страдания хипертоничната болест е предотвратимо и напълно лечимо състояние.

Съвременната модерна медицинска наука, основана върху цялостния подход към човека, предлага един нов и различен поглед върху хипертоничната болест и нейното лечение.

Основна проява на заболяването "хипертонична болест" (есенциална хипертония), известно сред населението като “високо кръвно налягане", е трайното повишаване стойностите на систоличното и диастолично кръвно налягане. За разлика от случаите с вторична хипертония това повишаване на налягането не е резултат от друго основно заболяване, а се явява първичен болестен момент, породен от дълбоко смутена регулация на определящите кръвното налягане физиологични процеси. Диагнозата “есенциална хипертония” се поставя след щателни изследвания за изключване на евентуална вторична хипертония.

Според различни проучвания есенциалната хипертония представлява от 80 до 95% от всички случаи с артериална хипертония. Честотата на бъбречните симптоматични хипертонии е 9%, а на вторичните ендокринни хипертонии – 0.9%. Други източници съобщават за значително по-голям процент вторична и най-вече бъбречна хипертония.

В учебниците по вътрешни болести намираме следното определение за артериална хипертония: "Артериалната хипертония при лица над 18 години е повишение на диастолното налягане, равно на (или повече от) 90 mm Hg и/или трайно повишение на систолното налягане над 140 mm Hg, като средна стойност при многократни измервания при най-малко два или повече различни по време прегледи, в течение на два месеца".

Въз основа на стойностите на диастолното налягане, артериалната хипертония се разделя на лека (от 90 до 104 mm/Hg), средно тежка (от 104 до 114 mm/Hg) и тежка (равно и повече от 115 mm/Hg). Срещат се различни комбинации на систолна и/или диастолна хипертония. Изолирана систолна хипертония се среща по-често, в напреднала възраст, тъй като по правило с напредване на възрастта, кръвното налягане се покачва. Така например налягане от порядъка 170/80 е типично за човек над 65 г. При младите хипертоници отначало може да се наблюдава изолирано покачване на диастолното кръвно налягане, например при 30-годишен хипертоник – 135/105 mm Hg. Много често срещана е комбинацията от повишени стойности на систолата и диастолата: 150/100, 165/105 или 180/120 mm Hg.

Причините за страданието са комплексни. Независимо от липсата на единно научнообосновано мнение надделява становището за ролята на психиката при възникването и поддържането на артериалната хипертония. С други думи, ежедневните ни психоемоционални проблеми “слизат” във физическото тяло и предизвикват трайно повишаване на артериалното кръвно налягане. Установено е, че фините психични и емоционални вибрации се регистрират в специални центрове в мозъчната кора и в епифизната жлеза. Както е известно, между кората на главния мозък и съдодвигателните нервни центрове съществува тясна функционална връзка. В условията на емоционален стрес посредством съдодвигателния център в продълговатия мозък се повишава тонусът на малките артерии в целия организъм. Общият просвет на артериалната мрежа намалява и цялостното съпротивление за движението на кръвта се увеличава. За да преодолее нарасналото съпротивление, организмът реагира с повишаване на кръвното налягане, като активира дейността на сърцето. Тази основна форма на хипертонична болест се нарича "есенциална хипертония".

Редица научни екипи в течение на десетилетия търсят водещата причина за хипертоничната болест в нарушената бъбречна функция. Доказано е, че при пациенти с доказани бъбречни страдания, бъбречният механизъм е вторичен, тъй като се включва по-късно. В напредналите стадии на болестта бъбречният фактор играе далеч по-значителна роля в прогресирането и усложняването на хипертоничната болест. В процеса на угасване на яйчниковата функция се променя оптималният вибрационен фон на главния мозък при много жени и се улеснява възникването на невротични състояния. Те са непосредствена причина за зачестяване на хипертоничната болест през първите няколко години на климактериума.

Приведените дотук данни недвусмислено показват наличието на различни причини и индивидуалното съучастие на няколко физиологични системи в появата и развитието на хипертоничната болест при всеки отделен пациент. Независимо от това наблюденията върху болни и експериментите върху животни открояват първичната, водещата роля на централната нервна система, на психоемоционалната сфера на човека. В тази връзка Втората световна война ни даде твърде много на брой необорими доказателства: заболяванията от хипертонична болест през време на войната и след нея, са много повече, отколкото преди и след това.

И все пак остава открит въпросът защо не заболяват всички хора, поставени при еднакви неблагоприятни условия, а само част от тях? Вероятният правилен отговор е в решаващата намеса на различни наследствени и придобити фактори.

Наследствеността играе ролята само на предразполагащ фактор, но в никакъв случай не предопределя дали един или друг човек ще заболее от хипертонична болест. Проучванията върху наследствеността имат значение за профилактиката на хипертоничната болест. В семействата на хипертоници по-често се срещат т.нар. хиперреактори, т.е. хора, които реагират с по-рязко повишение на кръвното налягане, например - на студ и на психични дразнения, отколкото членовете на здрави семейства. Всички хиперреактори би следвало да бъдат под наблюдение и да проследяват редовно кръвното си налягане.

Бих искала да подчертая: стабилността на кръвното налягане зависи най-пряко от индивидуалната поносимост на нервната система и от продължителността на психогенното травматизиране. Необходимостта от постоянна гъвкава адаптация към околната динамично променяща се среда напряга и изтощава човешката адаптационна система. Съвременните рискови страдания са изключително социално обусловени. Никак не е случайно, че най-голяма заболеваемост от атеросклероза и хипертония се наблюдава в САЩ, а в последните години - и у нас. Агресивната ежедневна атмосфера в резултат от урбанизацията, е най-същественият социален фактор за заболяванията на сърдечно-съдовата и на нервната система, посредством реактивността на които организмът се приспособява към околната среда. В подкрепа на казаното са и данните на американски учени, че нетърпението, припряността и агресивността удвояват риска от хипертония в зряла възраст. Проучването, продължило 15 години, обхваща 3142 младежи и показва, че тези, които проявяват склонност към постоянна припряност и враждебност, имат двойно по-голям риск от развитие на хипертония след около 10 г. Участниците били разпределени на групи въз основа на отговорите им на въпроси като: "Ядете ли твърде бързо?"; "Ядосвате ли се, ако се налага да чакате?" и "Чувствате ли се притиснати от времето?".

Резултатите показват, че хората, които са отговорили положително на повечето от тези въпроси, обикновено, пушат и пият повече, имат по-малка физическа активност и са по-склонни към развитие на хипертония.

Не по-малка роля за появата на хипертоничната болест имат отношенията между хората. А. А. Богомолец посочва, че на първо място, трябва да се научим да бъдем вежливи един към друг. Грубите обноски в ежеднението не са безобиден наниз от незначителни психотравми. Нетактичните отношения между хората, лъжата, подлостта и лицемерието създават огнище на отрицателна енергия. За много от болните от хипертония, причините са заложени в една продължаваща с години конфликтна семейна ситуация. Неразбирателството между съпрузи, деца и родители, снахи и свекърви тровят семейния микроклимат и невротизират всички в семейството.

За развитието на хипертоничната болест имат значение и т.н. улесняващи фактори: възраст, пол, наднормено телесно тегло, хранителен режим, професия, народност, злоупотреба с алкохол и цигари.

следва продължение ...

цветница.ком

Няма коментари: