Сърдечната недостатъчност представлява състояние, при което сърцето не получава достатъчен приток на кръв от венозната система, не може да изтласква необходимите количества кръв, с които да задоволява потребността на органите и тъканите от кислород и хранителни вещества или е на лице увеличено налягане - застой на кръвта във венозната система зад отслабналата част /лява или дясна/ на сърцето.Най-често се причинява от:
1. Артериална хипертония /в 54% от случаите/;
2. Хронична исхемична болест на сърцето /ХИБС/ - 30% от случаите;
3. Клапни сърдечни пороци /в 10% от случаите/.
Нерядка причина са заболявания на миокарда, вродени сърдечни пороци, разширение /коарктация/ на аортата и други малформации и заболявания.
В резултат на развила се левокамерна сърдечна недостатъчност настъпват редица промени в циркулацията на кръвта /хемодинамиката/ и признаци от страна на редица органи и системи. Създават се условия за поява и равитие на белодробен застой, а по-късно - и на повишено налягане в белодробните артерии.
Болните се оплакват от задух, кашлица с отделяне на белезникави и кръвенисти храчки. Установяват се хрипове в дадните долни части на белите дробове. Количеството кръв, което преминава през бъбреците намалява, и в резултат на това намалява количеството на отделяната урина /олигурия/. В организма се задържат натриеви йони и вода, което предизвиква покачване на телесното тегло и поява на отоци.
В по-късен стадий се развива и дяснокамерна сърдечна недостатъчност с обременяване на дясната камера и дясното предсърдие и увеличение на черния дроб.
Задухът е постоянен, даже и в покой, отоците по краката се увеличават, устните и краищата на пръстите посиняват, кашлицата и отделяните храчки постепенно изтощават болните. Те се оплакват от крайно безсилие, безсъние, загуба на апетит.
по материали от интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар