четвъртък, 11 септември 2008 г.

Силният стрес побърква целият организъм

Стресът е първопричината за над 60 на сто от болестите, категорични са медиците
Как­во пред­с­тав­ля­ват стре­со­ви­те ре­ак­ции и раз­с­т­рой­с­т­ва?

Пре­ди ня­кол­ко сед­ми­ци при­чи­них ка­тас­т­ро­фа. Оце­лях, но мно­го се из­п­ла­ших, за­що­то ко­ла­та ми се об­ръ­ща ня­кол­ко пъ­ти в ка­нав­ка­та. Се­га не мо­га да спя, не ми се яде, не мо­га да слу­шам един най-обик­но­вен раз­го­вор, за­що­то ми се стру­ва, че ще по­лу­дея. Ле­ка­ри­те ка­за­ха, че то­ва е от стре­са, кой­то съм пре­жи­вял. Но на­ли отто­га­ва ми­на тол­ко­ва вре­ме, то­зи проб­лем не от­шу­мя­ва ли? Ди­ми­тър Стой­чев, Ви­дин

Най-чес­то става дума за сил­но стре­со­ген­но съ­би­тие, ко­е­то от­к­люч­ва ос­т­ра стре­со­ва ре­ак­ция или зна­чи­ма жи­тей­с­ка про­мя­на, свър­за­на с пре­калено нап­ре­же­ние и пос­лед­ва­що раз­с­т­рой­с­т­во в адап­та­ци­я­та.
Фак­то­ри­те, во­де­щи до по­я­ва­та на стрес, се на­ри­чат стре­со­ри и те се раз­ли­ча­ват не са­мо по ме­ха­низ­ма на дей­с­т­вие, но и по ха­рак­те­ра си. От­го­во­рът на ор­га­низ­ма спря­мо дей­с­т­ви­е­то на по­со­че­ни­те стре­со­ри се със­тои ос­нов­но в ак­ти­ви­ра­не на нер­в­на­та сис­те­ма. В ре­зул­тат на то­ва въз­ник­ва по­ви­ше­но от­де­ля­не на два ви­да ак­тив­ни суб­с­тан­ции - ад­ре­на­лин и кор­ти­зол. То­ва во­ди до по­ви­ше­на сър­деч­на чес­то­та, по­ви­ше­но ар­те­ри­ал­но на­ля­га­не и ме­та­бо­ли­зъм. За­поч­ва раз­ши­ре­ние на ар­те­ри­ал­ни­те съ­до­ве, на зе­ни­ци­те и уси­ле­но по­то­от­де­ля­не. Всич­ки те­зи про­ме­ни са на­пъл­но фи­зи­о­ло­гич­ни и са на­со­че­ни към то­ва ор­га­низ­мът бър­зо и адек­ват­но да се спра­ви със стре­со­ва­та си­ту­а­ция. То­ва пред­с­тав­ля­ва т.нар.

фи­зи­о­ло­ги­чен от­го­вор към стре­са

Имен­но той да­ва въз­мож­ност на ор­га­низ­ма да се прис­по­со­бя­ва към раз­лич­ни си­ту­а­ции, да се спра­вя с тях въз­мож­но най-доб­ре. До го­ля­ма сте­пен той има мо­ти­ви­ращ ефект.
Ко­га­то оба­че стре­со­во­то нап­ре­же­ние над­ми­не оп­ре­де­ле­на гра­ни­ца, за­щит­ни­ят ме­ха­ни­зъм на всич­ки из­б­ро­е­ни до­тук про­ме­ни из­чез­ва и те за­поч­ват да при­до­би­ват па­то­ло­гич­но зна­че­ние. То­ва най-чес­то нас­тъп­ва след пре­жи­ве­ни из­к­лю­чи­тел­но теж­ки стре­со­ген­ни съ­би­тия, ка­то:
- те­ро­рис­ти­чен акт; - во­ен­ни дейс­т­вия; - вне­зап­на смърт на зна­чим чо­век и дру­ги.

По­ра­ди раз­лич­на­та стре­со­ген­на ус­той­чи­вост на хората ре­ак­ци­и­те на ос­т­ра стре­со­ва ситуация са дос­та раз­но­об­раз­ни. В на­ча­ло­то най-чес­то нас­тъп­ва стес­не­ние на съз­на­ни­е­то с труд­но ос­мис­ля­не на си­ту­а­ци­я­та. Обик­но­ве­но хо­ра­та не въз­п­ри­е­мат ста­на­ло­то

и се опит­ват да из­бя­гат от ре­ал­ност­та

Те ста­ват не­кон­так­т­ни и си и­г­ра­ждат соб­с­т­ве­на пред­с­та­ва за дей­с­т­ви­тел­ност­та. Обик­но­ве­но ос­т­ра­та стре­со­ва ре­ак­ция е пре­ход­но със­то­я­ние и най-чес­то из­чез­ва в рам­ки­те на ча­со­ве до дни.
Пост­трав­ма­тич­но­то стре­со­во раз­с­т­рой­с­т­во е за­къс­нял от­го­вор на тежки стре­со­ви съ­би­тия. Тук оба­че про­я­ва­та на сим­п­то­ми­те се за­ба­вя, т.е. има ла­тен­тен пе­ри­од, в кой­то па­ци­ен­тът ня­ма как­ви­то и да е оп­лак­ва­ния. С те­че­ние на вре­ме­то оба­че спо­ме­нът за пси­хот­рав­ма­та из­ник­ва от­но­во и от­но­во в съз­на­ни­е­то,

сце­ни­те ожи­вя­ват вне­зап­но, про­ник­ват в съ­ни­ща­та

Бол­ни­ят не мо­же да при­е­ме за ре­ал­ни чув­с­т­ва ка­то ра­дост, щас­тие, удо­вол­с­т­вие... Пос­те­пен­но той гу­би же­ла­ние за всич­ко. Все­ки сти­мул, кой­то в ед­на или дру­га сте­пен на­пом­ня за пси­хот­рав­ма­та, во­ди до си­лен страх. В дру­ги слу­чаи па­ци­ен­тът е ов­ла­дян от неп­рес­тан­на тре­вож­ност и деп­ре­сия. То­ва чес­то се съ­път­с­т­ва от раз­лич­ни со­ма­тич­ни про­я­ви ка­то га­де­не, сто­маш­ни бол­ки, бол­ки по ця­ло­то тя­ло, по­ня­ко­га сил­ни и на­по­до­бя­ва­щи ос­тър ми­о­кар­ден ин­фаркт бол­ки в об­ласт­та на гър­ди­те. Стре­со­ва­та ре­ак­ция има раз­лич­на про­дъл­жи­тел­ност, но все пак от­з­ву­ча­ва с вре­ме­то, по­ра­ди ко­е­то не тряб­ва да се зло­у­пот­ре­бя­ва с ле­кар­с­т­ва. На пре­жи­ве­лия стрес е по-доб­ре да се да­ва въз­мож­ност да го­во­ри сво­бод­но за пре­жи­вя­ва­не­то си. По то­зи на­чин той очис­т­ва па­мет­та от неп­ри­ят­ни­те съ­би­тия и придо­би­ва все по-го­ля­ма емо­ци­о­нал­на ста­бил­ност и уве­ре­ност.

Знаете ли, че...

...МНОГО ХУБАВО НЕ Е НА ХУБАВО

Аме­ри­кан­с­ки пси­хо­ло­зи пре­дуп­реж­да­ват: по­каз­но­то из­ра­зя­ва­не, че всич­ко при теб е от­лич­но, и пос­то­ян­но­то ус­мих­ва­не са вред­ни за здра­ве­то.


На кон­фе­рен­ция на аме­ри­кан­с­ка­та асо­ци­а­ция на пси­хо­ло­зи­те спе­ци­а­лис­ти­те раз­к­ри­ти­ку­ва­ха та­ка на­ре­че­на­та “ти­ра­ния на по­зи­тив­но­то от­но­ше­ние” - при­ну­ди­те­лен оп­ти­ми­зъм, из­по­вяд­ван от биз­нес ме­нид­жъри­те. Чо­век тряб­ва да има пра­во­то и въз­мож­ност­та да се по­чув­с­т­ва и зле. “Ура-оп­ти­мис­тич­ни­ят” тип по­ве­де­ние мо­же да до­ве­де до за­тя­га­не на стре­са и ка­то след­с­т­вие - до деп­ре­сия.

...ЗА МЪЖЕТЕ Е ВРЕДНО ДА ВДИГАТ СКАНДАЛИ

Гер­ман­с­ки уче­ни от Бер­лин­с­кия уни­вер­си­тет са ус­та­но­ви­ли, че бур­ни­те скан­да­ли с ви­ко­ве и чу­пе­не на съ­до­ве пре­мах­ват стре­са и на­ма­ля­ват рис­ка от преж­дев­ре­мен­на смърт от ин­фаркт и ин­султ при же­ни­те. Но то­ва не важи за мъ­же­те. При тях вън­ш­ни­те про­я­ви на аг­ре­сия вло­ша­ват са­мо­чув­с­т­ви­е­то им и по­ви­ша­ват ве­ро­ят­ност­та от та­ки­ва за­бо­ля­ва­ния:

- уве­ли­ча­ват с 20 на сто рис­ка от ин­фаркт на ми­о­кар­да;
- с 30 на сто - сър­деч­ни­те арит­мии, в то­ва чис­ло и опас­ни­те ви­до­ве та­хи­кар­дия;
- с 10 на сто - об­ра­зу­ва­не­то на тром­би.


блитц.бг

Няма коментари: