Акацията

Родината на бялата акация е Северна Америка. У нас се култивира главно край пътищата и железопътните линии, а също като почвоукрепител.

Тя е разклонено дърво стигащо на височина до 20 м със сивокафява напукана кора. Листата са лекоперести с дръжки, в чиято основа се намират по две шипчета. Цветовете са бели ароматни и са събрани във висящи ръкави, гроздовидни съцветия. Плодът е кафяв боб и съдържа по няколко тъмнокафяви семена. Акацията е известна предимно като ароматно, декоративно растение. Освен това тя е дърво, което добре укрепва почвата, а народната медицина го препоръчва за лечение. У нас виреят няколко вида акация - бяла, жълта, японска. Бялата акация е висока до 20 метра, със сиво-кафява напукана кора и широка корона. Цветовете й са бели, събрани във висящи гроздовидни съцветия. Плодът й прилича на сплескан боб. За лечение се използват цветовете на бялата акация, когато са още неразтворени. Те трябва да се събират по време на цъфтежа, през май и юни. При откъсване не бива да се мачкат. Сушат се на сенчесто и проветриво място или в сушилня при температура до 40° С. Така преработената билка има бял или слабо жълтеникав цвят. Ако е недосушена, тя потъмнява, почернява и става негодна за лечение. Освен по цвета добре изсушените цветове на акацията се познават по приятния мирис и сладникавия си вкус.

Употребяват се плодовете и кората на младите клонки на акацията, а също и корените и. Листата се берат преди цъвтежа – април, плодовете – август, септември, а кората от клонките, както и корените рано на пролет – февруари, март. Употребява се под лекарски контрол, защото са отровни. Листата се употребяват при нередовна менструация и високо кръвно налягане, берат преди цъфтежа, също и кората на младите клонки. С нея обаче не бива да се провежда самолечение, дори в малки дози. Кората е отровна! С цветовете и листата на бялата акация се лекува упорита кашлица. Те показват още болкоуспокояващо и кръвоспиращо действие. Добре действат при повишената киселинност на стомаха. Народната медицина препоръчва билката при стомашно-чревни проблеми - оригвания, киселини, гадене, болки, повръщане. Заедно с предписаните от лекаря медикаменти тя може да се ползва като допълнителен елемент в терапията на гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника.

С нея се церят още болки в гърлото и главата, повишено кръвно налягане, нередовна менструация, ревматизъм. В повечето случаи това билково лечение е спомагателно, а не основно и трябва да се провежда под лекарско наблюдение. Изключение може да се направи само за меда, получен от цветовете на акацията, която е медоносно растение. При всички случаи акациевият мед укрепва целия организъм и предпазва от заболявания на дихателните пътища и храносмилателната система.

Използват се цветовете, брани по време на цъвтежа – май, юни. Сушат се на сянка. Изсушената билка е с бял или слабо жълтеникав цвят, със слаб характерен мирис и сладникав вкус. Опакова се в торби. Запазва се в сухо и проветриво помещение.

Съдържа етерично масло. В кората се съдържа отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната кора (през август)още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и ензим разлагащ урината.

Цветовете притежават свойството да намаляват киселинността в стомаха, действат кръвоспиращо. Прилагат се при повишена киселинност в стомаха, гастрит, кисели и други оригвания, стомашни кръвоизливи.

Българската народна медицина препоръчва цветовете на бялата акация при кашлица, язва в стомаха, главоболие, невралгия на лицевия нерв, ревматизъм, тифус, грип, стомашни кръвоизливи. Външно за жабурене при зъбобол.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се кисне 2 часа в 300мл вряла вода. От прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Най-често цветовете на бялата акация се употребяват под форма на запарка. Взема се една супена лъжица ситно нарязана билка и се залива с 400 мл кипяща вада. След като изстине, течността се прецежда. Полученото количество се разделя на три равни части и се приема за един ден, половин час преди хранене. Запарката се употребява и за гаргара. Жълтата акация е отровна. Освен по жълтите цветове се познава и по височината - достига не повече от 7 метра. Семената й действат възбуждащо на дишането, а също и на моторните нерви, като постепенно ги парализират. По тази причина днес растението се използва само във фармацевтичната промишленост. Японската акация е висока до 25 м. Има светложълти цветове. Благодарение на богатото си съдържание на веществото рутин изсушената билка намалява чупливостта на капилярните кръвоносни съдове, предпазва от кръвоизливи, има противовъзпалителен ефект.


удома.ком