сряда, 24 септември 2008 г.

Акацията

Родината на бялата акация е Северна Америка. У нас се култивира главно край пътищата и железопътните линии, а също като почвоукрепител.

Тя е разклонено дърво стигащо на височина до 20 м със сивокафява напукана кора. Листата са лекоперести с дръжки, в чиято основа се намират по две шипчета. Цветовете са бели ароматни и са събрани във висящи ръкави, гроздовидни съцветия. Плодът е кафяв боб и съдържа по няколко тъмнокафяви семена. Акацията е известна предимно като ароматно, декоративно растение. Освен това тя е дърво, което добре укрепва почвата, а народната медицина го препоръчва за лечение. У нас виреят няколко вида акация - бяла, жълта, японска. Бялата акация е висока до 20 метра, със сиво-кафява напукана кора и широка корона. Цветовете й са бели, събрани във висящи гроздовидни съцветия. Плодът й прилича на сплескан боб. За лечение се използват цветовете на бялата акация, когато са още неразтворени. Те трябва да се събират по време на цъфтежа, през май и юни. При откъсване не бива да се мачкат. Сушат се на сенчесто и проветриво място или в сушилня при температура до 40° С. Така преработената билка има бял или слабо жълтеникав цвят. Ако е недосушена, тя потъмнява, почернява и става негодна за лечение. Освен по цвета добре изсушените цветове на акацията се познават по приятния мирис и сладникавия си вкус.

Употребяват се плодовете и кората на младите клонки на акацията, а също и корените и. Листата се берат преди цъвтежа – април, плодовете – август, септември, а кората от клонките, както и корените рано на пролет – февруари, март. Употребява се под лекарски контрол, защото са отровни. Листата се употребяват при нередовна менструация и високо кръвно налягане, берат преди цъфтежа, също и кората на младите клонки. С нея обаче не бива да се провежда самолечение, дори в малки дози. Кората е отровна! С цветовете и листата на бялата акация се лекува упорита кашлица. Те показват още болкоуспокояващо и кръвоспиращо действие. Добре действат при повишената киселинност на стомаха. Народната медицина препоръчва билката при стомашно-чревни проблеми - оригвания, киселини, гадене, болки, повръщане. Заедно с предписаните от лекаря медикаменти тя може да се ползва като допълнителен елемент в терапията на гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника.

С нея се церят още болки в гърлото и главата, повишено кръвно налягане, нередовна менструация, ревматизъм. В повечето случаи това билково лечение е спомагателно, а не основно и трябва да се провежда под лекарско наблюдение. Изключение може да се направи само за меда, получен от цветовете на акацията, която е медоносно растение. При всички случаи акациевият мед укрепва целия организъм и предпазва от заболявания на дихателните пътища и храносмилателната система.

Използват се цветовете, брани по време на цъвтежа – май, юни. Сушат се на сянка. Изсушената билка е с бял или слабо жълтеникав цвят, със слаб характерен мирис и сладникав вкус. Опакова се в торби. Запазва се в сухо и проветриво помещение.

Съдържа етерично масло. В кората се съдържа отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната кора (през август)още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и ензим разлагащ урината.

Цветовете притежават свойството да намаляват киселинността в стомаха, действат кръвоспиращо. Прилагат се при повишена киселинност в стомаха, гастрит, кисели и други оригвания, стомашни кръвоизливи.

Българската народна медицина препоръчва цветовете на бялата акация при кашлица, язва в стомаха, главоболие, невралгия на лицевия нерв, ревматизъм, тифус, грип, стомашни кръвоизливи. Външно за жабурене при зъбобол.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се кисне 2 часа в 300мл вряла вода. От прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Най-често цветовете на бялата акация се употребяват под форма на запарка. Взема се една супена лъжица ситно нарязана билка и се залива с 400 мл кипяща вада. След като изстине, течността се прецежда. Полученото количество се разделя на три равни части и се приема за един ден, половин час преди хранене. Запарката се употребява и за гаргара. Жълтата акация е отровна. Освен по жълтите цветове се познава и по височината - достига не повече от 7 метра. Семената й действат възбуждащо на дишането, а също и на моторните нерви, като постепенно ги парализират. По тази причина днес растението се използва само във фармацевтичната промишленост. Японската акация е висока до 25 м. Има светложълти цветове. Благодарение на богатото си съдържание на веществото рутин изсушената билка намалява чупливостта на капилярните кръвоносни съдове, предпазва от кръвоизливи, има противовъзпалителен ефект.


удома.ком

Няма коментари: