вторник, 16 септември 2008 г.

Инфаркт на сърцето

Инфарктът на сърцето е сериозно заболяване, което се изразява в некроза (разрушаване) на известен участък от сърдечния мускул. Това се дължи на преустановено кръвоснабдяване на този участък вследствие непроходимост на артерията, която му доставя необходимата кръв (респ. кислород). Непроходимостта на артерията най-често е резултат на запушването й от кръвен съсирен (тромб) — тромбоза на коронарна артерия. Тази тромбоза се развика обикновено върху болестно променения от атеросклероза вътрешен слой на артерията (атероматозна плака или язва). Макар и по-рядко непроходимостта на сърдечната артерия може да се дължи на силен, продължителен спазъм, без да е налице тромботичен процес.

От инфаркт на сърцето боледуват по-често мъжете (4—5 пъти по-често от жените), и то между 40- и 60-годишна възраст. Най-често това са лица, които страдат от гръдна жаба, но има и болни от инфаркт на сърцето, които никога преда това не са имали сърдечни болки. Предразполагащи фактори са атеросклерозата, захарната болест, затлъстяването, високото кръвно налягане, тютюнопушенето, застоялият живот, честите силни и неприятни емоции и инфекциите. Известно значение има и наследственото предразположение.
Проявите на сърдечния инфаркт твърде много приличат на тези на гръдната жаба. И тук е налице болка в сърдечната област (зад гръдната кост) с излъчване към лявото рамо и плешка, лявата ръка, понякога към шията и долната челюст и по-рядко — към корема. При инфаркт на сърцето обаче болката е по-силна, по-драматична, не зависи от физическо усилие, понякога се появява нощем или призори. Болката е по-дълготрайна — най-често няколко часа. Чувството за страх от смъртта е по-изразено. Болният не е вцепенен и скован, както при гръдната жаба, а, напротив — неспокоен, движи се и се мята в леглото. След поставяне на нитроглицерин под езика болката не преминава или се облекчава незначително. Често болният се оплаква от недостиг на въздух. В някои случаи задухът може да има характер на сърдечна астма. Болният е отпаднал, може да има гадене, оригване, повръщане, подуване на корема, понякога и диария. Това е типичната картина на сърдечния инфаркт. Има обаче немалко случаи, при които заболяването протича атипично. В такива случаи болният няма типичните болки в сърдечната област, а получава например силна режеща болка в корема, която може да се приеме дори и от лекаря като израз на остро коремно заболяване, налагащо хирургическо лечение. В други случаи болката може въобще да липсва, а да има само задух и евентуално смущения в сърдечната дейност и пулса. Понякога още в началто, а друг път след няколко часа от началото на заболяването, кръвното налягане спада, температурата се повишава умерено. В такива случаи са необходими съответни енергични за борба с шока и колапса.

Какво трябва да знаят болните и техните близки и какво трябва да предприемат? Когато болен, страдащ от гръдна жаба (или пък напълно здрав до дадения момент), получи силна пристягаща или режеща болка в сърдечната област със съответно излъчване, когато тази болка е продължителна, не минава от прилагането на нитроглицерин под езика, ако болният е неспокоен, изпотен и има смущения в храносмилателната система (оригване, гадене, подуване на корема, диария), той трябва да бъде поставен на легло и да не става от леглото под никакъв предлог, докато не бъде прегледан от лекар. Ставането от леглото може да бъде фатално! При несигурни данни за настъпил инфаркт на сърцето (наличност само на част от описаните белези), когато има само съмнение, болният трябва да бъде третиран като болен от инфаркт, докато извиканият лекар не уточни заболяването. По-добре е болен без инфаркт да бъде поставен неподвижен на легло, отколкото болен с инфаркт да става, да се движи и да се излага на голям риск.
Болен с инфаркт на сърцето трябва да се лекува в болница. След изписване от болницата е добре да бъде изпратен в специализирано санаториално заведение, където да се провежда системна рехабилитация и тренировка на сърцето под контрол на специалист. И тук разходките и туризмът заемат централно място.

Болните, прекарали инфаркт на сърцето, в повечето случаи могат да упражняват професията си, стига тя да не е свързана с тежка физическа работа или с големи, нервно-психични напрежения.

За профилактика на сърдечния инфаркт или неговото евентуално повторение важат същите профилактични мерки, описани при гръдната жаба и атеросклерозата, тъй като инфарктът възниква най-често у лица, страдащи от гръдна жаба, която пък от своя страна най-често се дължи на атеросклероза на коронарните артерии.


как да.ком

Няма коментари: