понеделник, 29 септември 2008 г.

Констриктивен перикардит

Определение: Констриктивният перикардит представлява хронично възпаление на перикарда с давност по-голяма от 6 месеца. Характеризира се със задебеляване, сбръчкване и частично калцифициране на перикардната торбичка, което води до притискане на сърцето, затрудняване на неговото пълнене и нарушаване на сърдечната функция.

Етиология: Етиологията е еднаква с тази на острия перикардит. Констриктивният перикардит най-често е последица на прекаран остър или подостър перикардит. Най-честите причини са: туберкулоза, травма, колагенози, тумори, уремия, вирусни и бактериални инфекции.

Патофизиология: Силно фиброзиралият и понякога калцифициран перикард ограничава разтегливостта и диастолното пълнене на сърцето. Получава се венозен застой в големия кръг на кръвообращението, както и намаление на ударния и минутен сърдечен обем.

Клинична картина: Наблюдават се прояви на десностранна сърдечна недостатъчност – подути шийни вени, отоци по краката, асцит, увеличен черен дроб. В някои случаи се добавят и прояви на левостранна застойна сърдечна недостатъчност – задух при физическо усилие и в покой, кашлица. Поради намаления сърдечен минутен обем са налице отпадналост, обща слабост, лесна уморяемост при физически усилия, тахикардия, хипотония. Среща се pulsus paradoxus – отслабване на пулса при вдишване. Може да се наблюдава положителен белег на Kussmaul, който се изразява в нарастващо подуване на шийните вени при вдишване. Този белег е резултат от затрудненото от констрикцията навлизане на повишения от вдишването кръвоток към дясната камера.
При аускултация се установяват глухи сърдечни тонове, патологичен допълнителен трети тон, няма сърдечни шумове.

Изследвания:
1. Рентгеново изледване. Обикновено сърдечната сянка е с нормални размери. Могат да се видят калциеви отлагания в перикарда.
2. Електрокардиограма (ЕКГ). Измененията са неспецифични – нисък волтаж, негативна Т-вълна, разширена и назъбена Р-вълна, наподобяваща P mitrale. При около 50% от случаите има предсърдно мъждене.
3. Ехокардиография. Показва силно задебеляване на перикарда, патологично движение на междукамерния септум, патологично движение на камерната стена, горната и долната празна вена са разширени и др.
4. Компютърната томография и магнитния резонанс дават точна информация за дебелината на перикарда.
5. Инвазивни изследвания - сърдечна катетеризация, лява вентрикулография, коронарна ангиография.

Диагноза: Поставя се въз основа на клиничната картина, ехокардиографията, рентгенографията.

Диференциална диагноза: Прави се с: рестриктивна кардиомиопатия, синдром на горна празна вена, чернодробни и интраабдоминални тумори, нефрозен синдром, трикуспидална стеноза и/или инсуфициенция и др.

Лечение: Лечението на констриктивния перикардит е оперативно. Извършва се перикардектомия - частично или тотално изрязване на перикарда.

На латински език: Pericarditis constrictivа.
На английски език: Pericarditis constrictive.

лекар.бг

Няма коментари: