По някаква причина, в резултат на хронично страдание, което може да протече безсимптомно, подмолно и скрито, бъбреците престават да функционират.Хроничната бъбречна недостатъчност е синдром, при който вследствие на различни заболявания, настъпва необратима загуба на основните бъбречни функции.
Най-чести причини за развитие на ХБН са: гломерулонефрит, пиелонефрит, захарен диабет, поликистоза, колагеноза. Както при всички жизнено важни органи, човешкият организъм се е презастраховал - неувредените или леко увредени бъбречни структури увеличават многократно своята дейност и успяват за дълго време да компенсират. Поради бавното прогресиране, организмът се адаптира към настъпващите промени. ХБН се проявява чак след отпадане на около 80% от функциониращата бъбречна тъкан. Следователно, при вече разгърната клинична картина на ХБН, по-голямата част от бъбреците вече е безвъзвратно загубена.
Оплакванията зависят от стадия на ХБН. В компенсираният стадий липсват признаци на бъбречна недостатъчност. Наблюдават се главно симптоми от страна на основното заболяване - отоци, анемия, високо кръвно нaлягане.
Постепенно, с напредване на процесите възникват и признаци на бъбречна недостатъчност – отпадналост, лесна уморяемост, липса на апетит, увеличаване количеството на урината, често уриниране, предимно през нощта.
В стадия на изразена ХБН се появяват характерни симптоми, които в следващите стадии се засилват. Кожата става бледа, суха, с жълтеникав цвят. Болните имат упорит сърбеж, виждат се следи от разчесване. Установява се анемия. Настъпват нарушения в кръвосъсирването и има склонност към кръвоизливи от носа, венците, от гениталиите у жените. Пациентите се оплакват от сухота в устата, жажда, безапетитие, уринозен дъх от устата, гадене, повръщане, коремни болки, диария. Наблюдава се артериална хипертония, която може да доведе до сърдечна недостатъчност с прояви на болки в областта на сърцето, задух при усилие, лесна умора, сърцебиене. Чести са болките по костите, като могат да възникнат дори спонтанни фрактури. Пациентите имат главоболие, мускулни потрепвания, гърчове, съзнанието им постепенно се замъглява. Накрая болните могат да изпаднат в уремична кома.
Лечението задължително се извършва от специалист нефролог и е в зависимост от стадия на заболяването. В началните стадии то е консервативно - подходящ диетичен режим и медикаменти, в по-късните етапи целта е заместване на вече загубената бъбречна функция.
Веществата, които нормално се отделят от организма чрез урината се натрупват в кръвта, като причиняват увреждания в редица негови органи и системи. Тези вредни субстанции трябва по някакъв начин да бъдат изведени от организма.
Това става чрез хемодиализа. Кръвта се извежда от организма, пречиства се през специален филтър, след което, така пречистена, се връща обратно в кръвното русло. Процедурата продължава 4 часа и се извършва 3 пъти седмично през ден.
При перитонеалната диализа кръвта на болния също се филтрира и пречиства от отпадните вещества. Ролята на филтър се изпълнява от перитонеумът - обвивката, постилаща коремната кухина отвътре. Специален разтвор се влива в перитонеалната кухина и след като през перитонеума в него преминат ненужните отпадъчни вещества, разтворът се изтегля навън.
Лечението на ХБН е тежко, трудно и скъпо. Освен производството на урина бъбреците вземат участие в регулацията и на някои жизнено важни функции в организма: кръвно налягане, калциево-фосфорна обмяна, алкално-киселинно равновесие, еритропоеза. С отпадането на бъбречната дейност при ХБН тези функции трябва да бъдат замествани със скъпи медикаменти.
Основно внимание трябва да се обърне на профилактиката на ХБН, т.е. адеквантото ранно лечение на бъбречните заболявания.
розали.ком
Няма коментари:
Публикуване на коментар