вторник, 30 септември 2008 г.

Диета без натрий

Да се предпише правилната диета, е също толкова трудно колкото да се предпише подходящият медикамент. Диетичната прескрипция почива едновременно на доброто познаване на хранителните елементи и на хранителните навици на болния. Показанията за диетичен режим трябва внимателно да бъдат побрани подберат. Днес вече не съществуват принципни режими на хранене. Реално хранителният режим има за цел да предпази от болест, да подпомогне нарушения метаболизъм или да се включи на патофизиологично ниво.

Основни принципи на диетичния режим

Да се прецизират обектите на режима преди да се подходи към предписание.
Да се проведе хранително интервю. То позволява да се опознаят качествените и количествените параметри на хранителните навици на болния.
Единствено персонално изготвената диета има шанс да бъде ефикасна.
Тя трябва да бъде съобразена с хранителното равновесие, за да се избегне поставянето на режим, който по-късно може да се окаже вреден.
Нужно е често да се повтарят срещите с болния, за да се коригира менюто и да се подобрява съобразно с динамиката на състоянието му .

Безсолна диета

Днес не се прибягва веднага до нея, тъй като е заместена от диуретиците, но все пак безсолната диета си остава едно лечение при оточните състояния, при артериална хипертония и някои нефропатии. Анорексична, трудна за спазване, но се оправдаваме с необходимостта от сол. Обикновено човек дневно приема около 12г натриев хлорид ( сол ), от които около 3 до 5г се внасят чрез хранителните продукти, а останалите около 8 г е чиста сол. В същото време човешкият организъм има необходимостта само от тези 3 до 5г сол дневно.Увеличението на натриевия капацитет при недостатъчна екскреция води до задръжка на течности, особено на ниво плазма. 1г NaCl е равен на 400мг от Na, a толкова количество натрий изисква задръжка на 1л вода в кръвта. Тази задръжка на натрий само по себе си води до множество ефекти – намаление на ефективно циркулиращия обем или намаление на концентриращата способност на бъбрека.

И обратно, много стриктният режим също би могъл да е опасен, тъй като при отрицателен баланс на натрия, има риск от хиповолемия с установяване на функционална ренална недостатъчност.

Храните се разделят на няколко класа според съдържанието на NaCl в тях. Клас 1 са млечните продукти - в прясното мляко солта е около 50мг на 100г; при сиренето варира в количества от 500-1000мг на 100г продукт. Вторият клас хранителни продукти са месата - пилешкото съдържа около 100-250мг на 100г; яйцата – 150мг на 100г; рибата, в зависимост от вида и начина на приготвяне е от 1000 до 15 000мг на 100г риба.Шунката и беконът съдържат по 1500-2000мг на 100г. Трети клас се определят консервираните храни, като при тях съдържанието на сол е много голямо - средно около 100-300мг на 100г. В следващия клас спадат сладкарските изделия, които са бедни на сол в сравнение с месните продукти – 200-500 мг на 100г. Последният клас хранителни продукти включва водите. В зависимост от минерализацията им те могат да съдържат от 1800мг до 10мг на 100г вода.

Хранителният режим е ефективен предимно при данни за екстрацелуларно задърржане на вода, което може да е с кардиачен, хепатален ( при цироза и асцит) или ренален (остър гломерулонефрит,нефротичен синдром) произход. При артериална хипертония, ефикасността на този хранителен режим е доказана в множество епидемиологични проучвания и позволява като краен резултат значително да се редуцира съдовата резистентност. Стрикността на диетата трябва да е съобразена със стадия на заболяването и еволюцията. При продължителна кортикотерапия умерената безсолна диета предпазва от развитието на някои усложнения.

Друго показание на тази диета е затлъстяването. Задръжката на вода и мастното натоварване са две тотално различни по своята същност. Отслабващият ефект на диета се проява сами при някои.

По време на бременност този режим не е препоръчителен, особено през третия триместър, тъй като чрез създадената хиповолемия благоприятства развитието на прееклампсия и хиповолемия. Отоците по време на бременността не се третират с диети

Според стрикността и ограничението на NaCl в дневното меню съществуват три вида хранителни режими. Широка диета е тази, която позволява до 5г NaCl на ден. Тя разрешава умерена употреба на допълнителна сол и употребата на солени меса, но в ограничено количество, също така и сирене. Продуктите могат да съдържат до 120г NaCl на 100г продукт.

Втората по-ограничение диета се нарича стандартна. Тук са разрешени до 2г NaCl дневно. Позволени са хлябът, сладкарските изделия, бишкоти. Хлябът има в себе си около 20г NaCl на 1 кг, а млякото 1,6г NaCl на 1 л. В този случай трябва да се избягват някои медикаменти, богати на сол, като ефервесцентните таблетки, сиропите на основата на Na бензоат и някои антибиотици ( напр. ампицилин) . При този режим се прилагат предимно животински протеини като мляко, където човек може да коригира съдържанието на сол, например чрез мляко, бедно на Na, или такова сирене.

Най – стриктната диета позволява под 1г NaCl на ден. Тази диета е на базата основно на ориз, свежи плодове и зеленчуци. Месото и рибата за ограничени до 100г на ден. Животинските белтъци са изключени, а мазнините са намалени до 5г. В момент на криза се изключват и въглехидратите, съдържащи сол. Безсолен хляб, картофи и зеленчуци остават. Отхвърлят се сухите зеленчуци и другите варива освен ориз.

Съществува и хипонатриен режим, който е наречен контролиран, тъй като приемът на сол е под формата на желатинови капсули допълнително към предходните вече описани диетични режими.

Много продължителният или нерегулярно спазван режим е неефикасен. Един много стриктен режим може да бъде и опасен. Затова при превеждането на този тип хранене трябва да се следи телесното тегло, нивото на хидратация, нивата на електролитите в кръвта и в урината и съдържанието на азот.


докторбг.ком

Няма коментари: