вторник, 30 септември 2008 г.

Храненето на деца с хронична бъбречна недостатъчност

Диетичният режим е важен елемент в консервативното лечение на хроничната бъбречна недостатъчност. Трябва да се удовлетворят няколко изисквания : да осигурява правилно израстване на детския организъм, да ограничава вноса на белтъци, да пречиства добре реналните структури и да е възприемчив за детето и семейството му.

Режимът трябва да се установи при съвместна работа с родителите и да се имат предвид хранителните вкусове и навици на детето.

Енергиен внос

Енергийните нужди на детето с ХБН са редуцирани на 70 – 80 % от препоръчителните за съответната възраст. При липса на затлъстяване могат да се увеличат до нива от 100% от препоръчителните дози, а дори и малко повече при кърмачетата.

Намалението на протеиновия внос изисква заместителен внос предимно на липиди, около 45% от дневното количество калории, 45% се падат на въглехидратите и около само 8- 10 % са протеините.

Поради риск от вторична хипертриглицеридемия при ХБН, препоръчва се въглехидратите да са под формата на бързоразграждащи се захари и наситените мастни киселини да са ограничени.

Протеинов внос

Принципът за рестрикция на протеините се основава не само на желанието за намаление натрупването на азотни продукти, но и за теоретично спиране на прогресията на хроничната бъбречна недостатъчност.

Последната констатация почива на опити направени с плъхове, след направена субтотална нефректомия.

На практика се препоръчва умерено ограничение на протеините, което да покрива нуждите, дефинирани от „Основа на храната и храненето” на Националния изследователски институт на САЩ. Те са определени според изследване на популация от здрави деца.

възраст --- ккал/кг/дн --- протеини гр/дн
0-6 месеца --- 108 --- 2,1
6-12 месеца --- 98 --- 2
1-3 години --- 102 --- 16
4-6 години --- 90 --- 24
7-10 години --- 70 --- 28

момчета

11-14 години --- 55 --- 45
15-18 години --- 45 --- 59

момичета
11-14 години --- 47 --- 46
15-18 години --- 40 --- 44

Въпреки намалените количества протеини, вносът на есенциални аминокиселини трябва да покрива нуждите , затова се препоръчва белтъци с висок биологичен индекс ( животински аминокиселини ).

При кърмачетата, тъй като храната е само майчиното мляко, трябва в него протеините да са около 7% от общата калоричност. Протеиновият внос да е около 2,1 до 2,6 гр/кг/24ч, каквото и да е нивото на гломерулна филтрация.

Внос на вода

В повечето от случаите, ХБН се съпровожда от намаление на концентрационната способност и се нуждае от повишен внос на вода от съответното кличество за възрастта при здрави деца. Това е особено валидно за малформационните уропатии и някои нефропатии. При големите деца нуждата от течностти се контролира добре от жаждата. За кърмачетата и децата под 2 години, жаждата е трудно да се долови, и трябва да се осигури редовен нос на вода през деня и нощта. На практика нуждите са установени според функцията на осмотичното напрежение на режима и на концентрационната способност.

Внос на електролити

Натрий – Намалението на гломерулната филтрация е свързано с намаление на възможностите на бъбреците да се адаптират към различен внос на натрий. Нормалното количество на натрий при ХБН е 1-2 ммол/кг/24ч. Те трябва да се увеличат ( 5-6 ммол/кг/24ч ) при някои особени състояния на нефропатия със загуба на сол : уропатии, бъбречна хипоплазия, тубуло-интерстициални нефрити . Тук трябва да се имат предвид и медикаментозния внос на соли (натриев бикарбонат, ефервесцентни таблетки на калций или фосфор).

Хлор – Хроничната бъбречна недостатъчност е дълго време съвместима с постоянен равновесен внос на хлор. Това е така до понижение на гломерулната филтрация (ГФ ) под 20мл/мин/1,73м2, тогава трябва да се намали на половина и вноса на хлор, именно този в плодовете и зеленчуците. В претерминалният стадий, ГФ под 10, приемът на тези продуктите трябва да бъде много силно ограничен, до 1 ммол/кг/24ч хлор. Това се изразява в пълна забрана на свежи плодове и зеленчуци.

Киселинно – алкалното равновесие

Продукцията на водородни йони произлиза от преработването на аминокиселините. Бъбрекът осигурява киселинно – алкалното равновесие чрез реабсорбирането на бикарбонатите и екскрецията на водородни йони. Тези две функци могат да бъдат променени при ХБН. Един евентуален излишък на йони, причинен от не спазване на ограничителен внос на белтъци, би довел до развитието на хронична ацидоза. Излишъкът от водородни йони стимулира костната резорбция, благоприятстваща деминерализацията. Още повече хроничната ацидоза често е свързана с забавяне в израстването.

Забраната на белтъци, евентуално заедно с прием на бикарбонати пер ос ( основно около 1-3 ммол/кг/24ч на 1-3 приема ) позволява контрол на ацидозата, и така се подпомага минерализацията и костното израстване.

Прием на фосфор и на калций

Хиперфосфатемията играе основна роля в развитието на хипопаратиреоидизма. Чревната абсорбция на фосфор не е променена от ХБН, а точно обратното реналната екскреция е намалена, което води до положителен баланс при нормален хранителен режим.

Хранителният внос на фосфор е редуциран главно поради намаления прием на протеини. Най- често е необходимо това количество да се придружи с прием на интраинтестнални хелатори на фосфора. Използват се калциев карбонат, приема се по време на основните хранения. Така той играе ролята на хелатор.

При ХБН чревната абсорбция на калций е намалена. Още повече, хранителният режим често е много беден на калций поради намаленото количество на приети млечни продукти, с цел ограничен внос на протеини и фосфор. Това изисква допълнително внасяне на калций, както е описано, чрез прием на калцив карбонат ( 500 до 1000 мг/м2/24ч ).

Витамини и олигоелементи

Освен витамин Д, за всички останали витамини не са посочено като необходимо да се дават като допълнителен прием.

Приемът на витамин Д е необходим още с началните изяви на заболяването, при ГФ под 60 мл/мин/1,73м2 .

Желязо - Няма специфични показания при умерена и компенсирана ХБН. В терминалните стадии, поради силно редуцираното хранене и поради кръвните загуби по време на диализата, загубите трябва да бъдат заместени. Правят се редовни изследвания на нивото на феритин в кръвта, при ниски стойности се започва заместително лечение.

Цинк – Дефицитът на цинк се наблюдава при изостряне на бъбречната недостатъчност. Днес не е доказана ефективността на заместителното лечение.

Заключение

Значението на диетичния режим при деца с ХБН не трябва да се забравя от лекари и диетолози, трябва да се има предвид че става дума за силно ограничение на ежедневня живот на детето и неговото семейство. Целта е така да се съхрани максимално дълго бъбречна функция, да се предпази от резки промени в хидро-елетролитното състоние. Също така да се осигури на детето достатъчен хранителен режим, който да обезпечи нормалното физическо и умствено развитие.


докторбг.ком

Няма коментари: