понеделник, 15 септември 2008 г.

Исхемичен мозъчен инсулт – профилактични възможности

Мозъчните инсулти (МИ) са третата по ред причина за смъртност сред населението след сърдечните заболявания и туморите и най-честата причина за преждевременно инвалидизиране.

Сред социално значимите, широко разпространени болести днес те заемат първо място. Тяхната медико-социална значимост е резултат, както на високата заболеваемост и смъртност, така и на тежката инвалидизация, която предизвикват. Исхемичните мозъчни инсулти (ИМИ) съставляват около 80%-85% от всички МИ. Нашата страна е на едно от първите места в света по заболеваемост и смъртност от инсулт. През 1999 г. у нас са регистрирани общо 35311 инсулта. От тях 7175 болни са починали, а 10 % са тежко инвалидизирани. Освен това се появява тенденция за възникване на мозъчни инсулти в по-млада възраст. Печалната статистика, както и високите разходи за лечение водят до въпроса – какви са възможности за предпазване от мозъчен инсулт?

Профилактиката на исхемичния мозъчен инсулт е най-ефективното направление за ограничаване на заболеваемостта, инвалидността и смъртността, като решаващо значение заема повлияването на рисковите фактори. С първична профилактика може да се намали рискът от мозъчни инсулти с 80%. Някои от по-важните рискови фактори за развитието са: повишено кръвно налягане, тютюнопушене, сърдечни заболявания (предсърдно мъждене, миокарден инфаркт), захарен диабет, хиперлипидемия (повишен холестерол, триглицериди), атеросклеротични промени в каротидните артерии, затлъстяване, злоупотреба с алкохол, физически инактивитет.

Във всички големи изследвания повишеното кръвно налягане се преценява като главен рисков фактор, водещ до мозъчен инсулт. Установено е, че болните с хипертония имат от 4 до 12 пъти по-висок риск в сравнение с хората с нормално кръвно налягане. Данните от мета анализ на седем клинични проучвания показват, че при стойности на диастоличното кръвно налягане над 76 мм Hg рискът от МИ се удвоява с всеки 7 мм Hg. Установено е, че адекватното лечение на изолирано повишеното систолично кръвно налягане (над 160 мм Hg) при хора над 60 г. намалява с 36% инцидентите от ИМИ. Лечението трябва да се провежда задължително под лекарски контрол.

В повечето клинични проучвания се доказва, че тютюнопушенето е по-висок рисков фактор в сравнение с повишената употреба на сол, алкохол или заседналия начин на живот. Беше публикувано, че пушенето до 14 цигари на ден покачва 2,5 пъти риска от инсулт, а над 25 цигари дневно риска е 4 пъти по-висок отколкото при непушачите. Тютюнопушенето се приема като фактор, предизвикващ ензимна травма на съдовата стена, чрез повишаване на циркулиращата протеазна активност и намаляване на протеазните инхибитори. Употребата на цигари предизвиква вазоконстрикция, хемоконцентрация и води до постепенно обтурация на сънните артерии. Запушването на тези артерии е водещ фактор за развитието на исхемичен мозъчен инсулт. 2 до 5 години сред спиране на пушенето риска от МИ пада с около 30%.

Сърдечните заболявания като левокамерна хипертрофия, състояние след миокарден инфаркт, предсърдно мъждене са отдавна познати рискови фактори. Годишния риск за исхемичен инсулт при хора над 75 г. с хронично неревматично предсърдно мъждене е около 8%. Правилно проведената антикоагулантна терапия при тези пациенти намалява с 70% риска от инсулт. Откриването и лечението на тези заболявания трябва да се провежда под лекарски контрол.

Болните със захарен диабет имат между 1,7 и 2,7 пъти по-висок риск в сравнение с тези с нормален захарен профил. Някои изследвания показват по-висок риск също и при пациенти с увеличен глюкозен толеранс. При 40% до 60% от болните със захарен диабет се открива и повишено кръвно налягане, като правилно провежданото антихипертензивно лечение при такива болни намалява риска от исхемичен инсулт с около 40%.

Повишеният холестерол в кръвта, затлъстяването и заседналият начин на живот повишават също риска от мозъчни нарушения. Изследване доказа, че мъжете между 35 и 57 години с повишен холестерол в кръвта (над 280 мг/дл.) са застрашени 2 пъти по-често от исхемични инсулти в сравнение с тези с нормален мастен баланс. Профилактиката включва адекватна диета и медикаментозно лечение.

Връзката между консумацията на алкохол и инсулт не е линеарна. Изследвания показват, че умерената алкохолна консумация – около 20-25 гр. етилов алкохол дневно се асоциира с намален риск от инсулт. Консумацията на по-голямо количество алкохол, обаче, води до увеличаване на риска от исхемичен инсулт.

Затлъстяването често е свързано с повишаване на кръвното налягане, на кръвната захар, на холестерола. Беше доказано, че при млади хора то е значим рисков фактор за мозъчен инсулт. Изследване при мъже наскоро доказа, че физическата активност води до намаляване на риска от инсулт. Физическите упражнения имат положителен ефект върху теглото, водят до понижаване на кръвното налягане, намаляване на LDL-холестерола и до подобряване на глюкозния толеранс. За профилактика на инсултите е достатъчна леката до умерена физическа активност.
Съчетаването на няколко рискови фактора повишава значително вероятността от исхемичен мозъчен инсулт.

Борбата с рисковите фактори има основно значение за предпазване от мозъчен инсулт. Необходимо е тяхното диагностициране, професионална оценка и при необходимост – лечение под контрол на лекар. В някои случаи отстраняването им налага пълна промяна на начина на живот, но си заслужава.
Отделението по „Неврология” в МБАЛ „Токуда Болница София” разполага с всички съвременните диагностични и терапевтични възможности при пациенти с мозъчно-съдови заболявания.

d-r Staikov.JPGД-р Иван Стайков, дм – началник отделение „Неврология”, „Токуда болница“
Завършил е МУ-София през 1988г. След завършването си работи като завеждащ на Здравна служба – Кочериново. През 1990 г. постъпва в МБАЛ „Царица Йоанна”.

През 1993 г. му е присъдена специалност „Неврология”. Веднага след това заминава за Швейцария, където в Университетската болница в Берн специализира „Обща неврология” при изтъкнатия проф. Матле.

Между 1996 и 1998 г. пише и защитава дисертация отново при проф. Матле на тема: „Ултразвукова диагностика на мозъчносъдовата дейност”. Следващата специализация на д-р Стайков е „Медицина на съня” във Фрайбург, Германия.

Той основава първата Държавна лаборатория за изследване на съня.

Автобиографията на д-р Иван Стайков е част от престижния справочник за значимите личност в света Who is Who in the World.


розали.ком

Няма коментари: