събота, 13 септември 2008 г.

Варикозата не е опасна, опасни са нейните последици

Движение, много вода и еластични чорапи ще ви предпазят от тромбоза, тромбофлебит и трофични язви

Из­пък­на­ли­те ве­ни или си­ни­ни по кра­ка­та не са са­мо ес­те­ти­чен де­фект. Ва­ри­коз­на­та бо­лест вле­че след се­бе си бол­ка, ото­ци, те­жест в кра­ка­та, а и мно­го се­ри­оз­ни ус­лож­не­ния - тром­бо­за, тром­боф­ле­бит и тро­фич­ни яз­ви. Как да се пре­дот­в­ра­ти ко­вар­на­та бо­лест, ако ве­че е въз­ник­на­ла? Как чо­век да се вър­не към пъл­но­це­нен жи­вот? На за­да­де­ни от на­ши чи­та­те­ли въп­ро­си днес от­го­ва­ря кон­сул­тантът ни д-р Ве­се­лин Гру­ев, спе­ци­а­лист по съ­до­ви­ бо­лес­ти.

- Д-р Гру­ев, с как­ви проб­ле­ми най-чес­то се об­ръ­щат хо­ра­та към вас?
- Обик­но­ве­но се оп­лак­ват от ото­ци, те­жест в ко­ле­не­те и тро­фич­ни из­ме­не­ния - хи­пер­пиг­мен­та­ция (ка­фя­ви пе­тън­ца) или уп­лът­не­ния на тъ­ка­ни­те в гле­зе­ни­те. При за­дъл­бо­че­ни фор­ми на ва­ри­коз­на­та бо­лест се сти­га до тро­фич­ни яз­ви. Най-чес­ти­ят сим­п­том съ­от­вет­но са ва­ри­коз­но-раз­ши­ре­ни­те ве­ни, ко­и­то по­ня­ко­га за­поч­ват с мал­ки ве­ноз­ни мре­жич­ки, след то­ва при­до­би­ват по-за­бе­ле­жи­ми кон­ту­ри, а в по-нап­ред­нал ста­дий се по­лу­ча­ва из­ра­зе­но из­пък­ва­не на ве­ни­те.
По­ня­ко­га бол­ни­те се оп­лак­ват и от бол­ки в кра­ка­та, но по то­зи на­чин се про­я­вя­ва обик­но­ве­но и ос­те­о­хон­д­ро­за­та, а за­да­ча­та на спе­ци­а­лис­та е да пос­та­ви пра­вил­на­та ди­аг­но­за и да пред­п­ри­е­ме пра­вил­но­то ле­че­ние. Ле­кар­с­ки­ят прег­лед е мно­го ва­жен, но за уточ­ня­ва­не на ди­аг­но­за­та се из­пол­з­ва и един съв­ре­ме­нен ме­тод - дуп­лек­с­но ска­ни­ра­не. То е раз­но­вид­ност на ул­т­раз­ву­ко­во­то из­с­лед­ва­не, но поз­во­ля­ва да се наб­лю­да­ва кръ­во­то­кът във ве­ни­те, да се оп­ре­де­ли със­то­я­ни­е­то на ве­ноз­ни­те кла­пи и до­ри от­к­ри­ва да­ли не е за­поч­на­ло об­ра­зу­ва­не­то на тром­би. За­що­то

тром­бо­за­та е се­ри­оз­но ус­лож­не­ние на ва­ри­коз­на­та бо­лест

- Раз­ка­же­те на на­ши­те чи­та­те­ли за тром­бо­зи­те.
- Ва­ри­коз­на­та бо­лест са­ма по се­бе си не е опас­на - то­ва е по-ско­ро ес­те­ти­чен проб­лем. Ис­тин­с­ки проб­лем са ус­лож­не­ни­я­та, т.е. тром­бо­зи­те и тро­фич­ни­те яз­ви. Тром­бо­зи­те са об­ра­зу­ва­не на съ­си­ре­ци кръв в прос­т­ран­с­т­во­то на ве­ни­те. Ако тром­бът, от­къс­нал се от ве­на­та на дол­ни­те край­ни­ци, се на­со­чи с по­то­ка кръв на­го­ре, той мо­же през сър­це­то да по­пад­не в бе­лод­роб­на­та ар­те­рия и да я за­пу­ши. То­ва, за съ­жа­ле­ние, нерядко во­ди до ле­та­лен из­ход, за­то­ва па­ци­ен­ти­те тряб­ва неп­ре­къс­на­то да се под­ла­гат на прег­ле­ди при спе­ци­а­лист, до­ри и на пръв пог­лед да ня­ма се­ри­оз­ни опа­се­ния от ус­лож­не­ния. Опас­на е и тром­бо­за­та на дъл­бо­ки­те ве­ни, ко­я­то чес­то се ус­лож­ня­ва от за­не­ма­ре­на фор­ма на ва­ри­коз­на­та бо­лест.

- За­що прог­ре­си­ра та­зи бо­лест?
- За­що­то в ра­нен ста­дий не­ви­на­ги мо­же да бъ­де от­к­ри­та, а и по обек­тив­ни при­чи­ни. Чо­век не мо­же да спре да хо­ди, а кръв­та при бо­лест­та по-труд­но от­ти­ча от дол­ни­те край­ни­ци. За то­ва е не­об­хо­ди­мо чо­век хем да се за­ни­ма­ва със спорт, за да се сък­ра­ща­ват мус­ку­ли­те на кра­ка­та, хем оба­че и по­ве­че да си по­чи­ва. Ве­чер, след ра­бо­та, да сла­га кра­ка­та си на въз­г­лав­нич­ка, за да мо­же кръв­та да се от­д­ръп­не от кра­ка­та.

По­чив­ка­та, ба­сей­нът и спор­тът - то­ва е най-доб­ра­та про­фи­лак­ти­ка на ва­ри­коз­на­та бо­лест с всич­ки­те й ус­лож­не­ния

- А от как­во се об­ра­зу­ват тро­фич­ни­те яз­ви и как се ле­ку­ват?
- Про­дъл­жи­тел­на­та ве­ноз­на не­дос­та­тъч­ност, т.е. не­дос­та­тъч­но­то от­ти­ча­не на ве­ноз­на кръв на­го­ре по ве­ни­те, на­ру­ша­ва хра­не­не­то на тъ­ка­ни­те, ко­е­то от­на­ча­ло во­ди до ото­ци, след то­ва теч­ност­та оти­ва ня­къ­де и се прос­мук­ва в тъ­ка­ни­те. А тъй ка­то все­ки оток при­тис­ка и ар­те­ри­и­те, ар­те­ри­ал­на­та кръв не мо­же да се до­бе­ре до те­зи тъ­ка­ни и ко­жа­та не по­лу­ча­ва жиз­не­но не­об­хо­ди­ми­те ве­щес­т­ва.
От­на­ча­ло се наб­лю­да­ва хи­пер­пиг­мен­та­ция - съ­щи­те те­зи ка­фя­ви пе­тън­ца, за ко­и­то спо­ме­нах по-го­ре, ко­и­то са с го­ле­ми­на от 2-3 мм до 20 см в ди­а­ме­тър. Но след то­ва на те­зи мес­та ко­жа­та за­поч­ва из­ця­ло да се раз­ру­ша­ва. Та­ки­ва бол­ни се ле­ку­ват мно­го труд­но.
Ако ди­аг­но­за­та се до­ка­же, т.е. ве­ноз­на тро­фич­на яз­ва, то пър­во­то не­що, ко­е­то се пра­ви, е да се пре­мах­нат ото­ци­те. За та­зи цел се из­пол­з­ва елас­ти­чен ком­п­ре­си­о­нен три­ко­таж и спе­ци­фич­ни пре­па­ра­ти, ко­и­то то­ни­зи­рат мик­ро­цир­ку­лацията и на­ма­ля­ват ото­ци­те. По стро­го по­ка­за­ние се при­е­мат и ан­ти­би­о­ти­ци, в за­ви­си­мост от ха­рак­те­ра на яз­ва­та.
По прин­цип, ако бол­ни­ят има из­ра­зе­на ве­ноз­на не­дос­та­тъч­ност, то

до­ка­то не се от­с­т­ра­нят бол­ни­те ве­ни, яз­ва­та не се зат­ва­ря

От дру­га стра­на, при от­к­ри­та яз­ва не се пра­ви опе­ра­ция на ве­ни­те, за­ра­ди риск от ин­фек­ци­оз­ни ус­лож­не­ния. Въ­об­ще зат­во­рен кръг. За­то­ва се опит­ва­ме с кон­сер­ва­тив­ни ме­то­ди и раз­лич­ни пре­па­ра­ти до­ри и за крат­ко вре­ме, да зат­во­рим ве­ни­те, да се про­чис­ти яз­ва­та и чак то­га­ва да се пра­ви опе­ра­ция. А по прин­цип яз­ва­та заз­д­ра­вя­ва мно­го бър­зо.

- Не­за­ви­си­мо че са от­с­т­ра­не­ни ве­ни­те, по ко­и­то про­ти­ча кръв­та?
- Има дъл­бо­ки ве­ни, има и по­вър­х­нос­т­ни ве­ни. Дъл­бо­ки­те ве­ни за “зак­лю­че­ни” в мус­кул­ния ске­лет, а по­вър­х­нос­т­ни­те се на­ми­рат под ко­жа­та. В тях има кла­пи, ко­и­то не до­пус­кат кръв­та да се връ­ща на­до­лу. Ако те­зи кла­пи не ра­бо­тят, кръв­та не мо­же да се из­кач­ва по ве­ни­те и се по­лу­ча­ва зас­той. Оба­че, за щас­тие, при­ро­да­та та­ка е из­мис­ли­ла не­ща­та, че кръв­та да про­ти­ча не по по­вър­х­нос­т­ни­те, а по дъл­бо­ки­те ве­ни. Ос­вен то­ва, на ор­га­низ­ма не са му нуж­ни не­ра­бо­те­щи по­вър­х­нос­т­ни ве­ни и след ка­то бъ­дат от­с­т­ра­не­ни, ве­ноз­но­то про­ти­ча­не се осъ­щес­т­вя­ва по дъл­бо­ки­те ве­ни. Те по­е­мат вър­ху се­бе си фун­к­ци­я­та на по­вър­х­нос­т­ни­те.

- Чу­ва­ла съм, че при от­с­т­ра­ня­ва­не или скле­ро­зи­ра­не на ед­ни ве­ни по по­вър­х­ност­та за­поч­ват да се по­я­вя­ват дру­ги...
- То­ва се дъл­жи на нас­лед­с­т­ве­на­та пред­раз­по­ло­же­ност. Ако опе­ра­ци­я­та е пра­вил­но из­вър­ше­на, и то от доб­ри хи­рур­зи, рис­кът от ре­ци­ди­ви е мно­го ма­лък. Но пред­раз­по­ло­же­ност­та ос­та­ва, осо­бе­но ко­га­то след от­с­т­ра­ня­ва­не на един раз­ши­рен ве­но­зен ствол ос­та­ват още ня­кол­ко.

- Как­во пред­с­тав­ля­ва скле­ро­те­ра­пи­я­та?
- То­ва не е опе­ра­ци­о­нен ме­тод, а про­це­ду­ра, ме­тод за ле­ку­ва­не на ва­ри­коз­на бо­лест. Със­тои се в след­но­то: във ве­на­та се вкар­ва пре­па­рат, след ко­е­то се пос­та­вя елас­ти­чен бинт или ком­п­ре­си­о­нен чо­рап. Ве­ноз­ни­те сте­ни се слеп­ват ед­на с дру­га, прев­ръ­щат се в съв­куп­ност от съ­е­ди­ни­тел­на тъ­кан и впос­лед­с­т­вие се раз­на­сят. Но и при та­зи про­це­ду­ра съ­щес­т­ву­ват оп­ре­де­ле­ни по­ка­за­ния. Тя се наз­на­ча­ва стро­го ин­ди­ви­ду­ал­но. При за­не­ма­ре­ни фор­ми на ва­ри­коз­на бо­лест най-доб­ре е от­на­ча­ло да се опе­ри­рат ство­ло­ве­те, а след то­ва с по­мощ­та на скле­ро­те­ра­пи­я­та да се оп­ра­вят мал­ки­те ве­ни.

- Мо­же ли фле­бо­ло­ги­я­та да вър­не на чо­ве­ка въз­мож­ност­та да хо­ди нор­мал­но до края на жи­во­та си?
- Хо­ра­та, стра­да­щи от ва­ри­коз­на бо­лест,

не тряб­ва да се смя­тат за ин­ва­ли­ди

Нап­ри­мер мо­ми­че с та­ка­ва бо­лест мо­же да си но­си 10-сан­ти­мет­ро­ви ток­че­та за час-два. А и ком­п­ре­си­он­ни­ят три­ко­таж съ­що не е за­дъл­жи­тел­но да се но­си по­жиз­не­но, ко­га­то ста­ва ду­ма за сре­ден ста­дий на ва­ри­коз­на­та бо­лест, а не за ве­ноз­на не­дос­та­тъч­ност.
Как­то се каз­ва - дръж­те си ком­п­ре­си­он­ни­те бин­то­ве и чо­ра­пи в ап­теч­ка­та и ко­га­то тръг­не­те да из­ли­за­те или да хо­ди­те на ра­бо­та - си ги пос­та­вяй­те. А ве­чер­та, на раз­ход­ка, на те­а­тър и про­чие при­ят­ни за­ни­ма­ния, мо­же­те спо­кой­но да си сло­жи­те по-ви­со­ки ток­че­та.
Ес­тес­т­ве­но, ко­га­то чо­век има яв­ни ото­ци, тро­фич­ни яз­ви и ог­ром­ни по­ду­ти ве­ни - то­ва ве­че е те­ма за друг раз­го­вор. В те­зи слу­чаи ком­п­ре­си­он­ни­ят три­ко­таж се но­си пос­то­ян­но.

- А се­га е вре­ме да раз­ка­же­те за тром­боф­ле­би­та.
- То­ва съ­що е ус­лож­не­ние на ва­ри­ко­за­та, как­то и тром­бо­за­та. Раз­ли­ка­та е в то­ва, че при тром­бо­за­та има съ­си­рек кръв във ве­на­та, но ня­ма въз­па­ле­ние. А тром­боф­ле­би­тът се ха­рак­те­ри­зи­ра с об­ра­зу­ва­не на тромб след въз­па­ле­ние на ве­ноз­ни­те сте­ни.
При по­вър­х­нос­тен тром­боф­ле­бит, ко­га­то тром­бът е на по­вър­х­нос­т­на ве­на с въз­па­ле­на сте­на, чо­век из­пит­ва бол­ка, по­я­вя­ва се оток и за­чер­вя­ва­не, по­ви­ша­ва се тем­пе­ра­ту­ра­та на ко­жа­та в та­зи об­ласт, а по­ня­ко­га и тем­пе­ра­ту­ра­та на ця­ло­то тя­ло. При тром­боф­ле­бит не се на­ла­га ан­ти­бак­те­ри­ал­на те­ра­пия, за­що­то то­ва е асеп­тич­но въз­па­ле­ние, ко­е­то не е свър­за­но с по­па­да­не на ин­фек­ция.

- Как­ви на­ту­рал­ни ме­то­ди за про­фи­лак­ти­ка ще пре­по­ръ­ча­те на на­ши­те чи­та­те­ли?
- Пър­во,

пий­те по­ве­че теч­нос­ти, най-ве­че во­да!

Кол­ко­то по­ве­че во­да пие чо­век, тол­ко­ва по-теч­на ста­ва не­го­ва­та кръв и тол­ко­ва по-лес­но цир­ку­ли­ра. А от­нос­но яде­не­то, яж­те пряс­на рас­ти­тел­на хра­на, вкл. соч­ни пло­до­ве, ако, раз­би­ра се ня­ма­те ди­а­бет или алер­гия. Из­бяг­вай­те дъл­го вре­ме да се­ди­те и сто­и­те пра­ви. Ко­га­то пъ­ту­ва­те дъл­го вре­ме със са­мо­лет, обу­вай­те спе­ци­ал­ни ком­п­ре­си­он­ни чо­ра­пи, ко­и­то ня­ма да поз­во­лят да от­и­чат кра­ка­та и въ­об­ще об­лек­ча­ват про­ти­ча­не­то на кръв­та на­го­ре.

- А ня­как­ви уп­раж­не­ния?
- Ко­га­то сто­и­те или се­ди­те на ед­но мяс­то, пос­то­ян­но пре­мес­т­вай­те те­жест­та от пръс­ти на пе­ти и об­рат­но. То­ва го пра­ве­те за­дъл­жи­тел­но. Ако ви се на­ла­га дъл­го вре­ме да се­ди­те, то на все­ки по­ло­ви­ни час пра­ве­те след­но­то: ста­не­те, прик­лек­не­те, из­п­ра­ве­те се и след то­ва сед­не­те об­рат­но.
Из­бяг­вай­те про­дъл­жи­тел­ни­те ста­тич­ни на­то­вар­ва­ния. И, раз­би­ра се, мъ­же­те не тряб­ва да се за­ни­ма­ват с теж­ка ат­ле­ти­ка.

-Как­ви съ­ве­ти в зак­лю­че­ние бих­те да­ли на на­ши­те чи­та­те­ли?
- На­у­че­те се да оби­ча­те се­бе си, ко­е­то зна­чи да се па­зи­те. Пог­лед­не­те кра­ка­та си и се за­мис­ле­те, че от тях пря­ко за­ви­си ва­ша­та ка­ри­е­ра, как­то и въз­мож­ност­та да се за­ни­ма­ва­те с лю­би­ми­те си не­ща.
При вся­ко по­доз­ре­ние за ня­как­ви на­ру­ше­ния по­тър­се­те кон­сул­та­ция със спе­ци­а­лист, до­ри и са­мо да ви ус­по­кои. Вмес­то след вре­ме да се под­ла­га­те на ед­на, две и по­ве­че опе­ра­ции, по-лес­но е да наб­лег­не­те на про­фи­лак­ти­ка­та на ва­ши­те ве­ни.


блитц.бг

Няма коментари: