Кои са причините, предизвикващи хипертония?

В над 90% от случаите истинската причина за хипертонията не може да се изясни. В тези случаи лекарите говорят за първична или есенциална хипертония. Някои изследователи смятат, обаче, че провокиращите фактори за артериалната хипертония са нарушеното хормонално равновесие, реабсорбция на сол в бъбреците и/или наличие в кръвта на съдосвиващи вещества. Тези изменения могат да бъдат обусловени както с генетични, така и с фактори от живота на човека, например богата на сол диета. Около 10% от болните имат хипертония като последица от друго заболяване или като странично явление от приемани лекарства. Такъв вид хипертония се нарича вторична хипертония.


Към най-разпространените причини за вторична хипертония се отнасят:

Заболявания на бъбреците. Около 4% от всички установени случаи с повишено артериално налягане са предизвикани от бъбречни заболявания. Общо известно е, че бъбреците са регулатори на водно-солевата обмяна в организма. Ако бъбреците задържат прекалено много сол, съответно се увеличават и течностите в организма. Натоварването на сърцето се увеличава многократно, увеличава се обемът на кръвта и налягането. Бъбреците също произвеждат особен ензим-ренин, който играе ключова роля за регулиране на артериалното налягане.

Около 3% от всички случаи с повишено налягане са резултат от бъбречни инфекции или нефрити. При други и хроничните бъбречни заболявания могат да предизвикат хипертония.


Бъбречно-съдова хипертония. Бъбречните артерии, снабдяващи бъбреците с кислород са клонове на коремната аорта. Стеснение на една от тях или на двете води до намаление на кръвоснабдяването на бъбрека. Изпитващите недостиг на кислород бъбреци започват да произвеждат ренин, ензим, който чрез каскада биохимични реакции се превръща в ангиотензин 2, мощно съдосвиващо вещество. Свиването на съдовете води до повишаване на налягането. Ренинът също така увеличава продукцията на друг хормон-алдостерон, който отговаря за обратната абсорбция на сол и вода. Бъбречно-съдовата хипертония се среща рядко, примерно в 1-2% от случаите, най-често при възрастни хора, пушачи и при малки деца. Диагнозата при бъбречно-съдовата хипертония се поставя чрез въвеждане на контрастно вещество във вената или артерията и проучване на кръвотока в бъбреците с прилагане на рентгеново облъчване.


Тумори на надбъбреците. Надбъбреците са две жлези, секретиращи цял ред хормони, включително и алдостерон и намиращи се над всеки бъбрек(оттук и наименованието им). Произвежданият от тях хормон алдостерон регулира водното и солево равновесие в организма. В много редки случаи (примерно 0.5%) туморът на надбъбреците води до увеличение продукцията на алдостерон, който на свой ред спомага за задържането на сол и вода в организма, което само по себе си увеличава артериалното налягане. Този рядък вид хипертония се среща предимно при млади жени. Като допълнителни симптоми могат да се наблюдават силна жажда и обилно отделяне на урина.


Феохромоцитом. Още един рядък вид хипертония е обусловен от друг вид тумор на надбъбреците, а именно – феохромоцитом. Увеличава се продукцията на друг хормон-адреналин. Адреналинът е хормон, помагащ на организма да реагира адекватно на стресови ситуации. Той ускорява сърдечния ритъм, повишава налягането и спомага за пренасочването на кръвта в мускулите на краката. Освен това, при феохромоцитом адреналинът предизвиква реакции на организма като сърцебиене, треперене, топлина.


Странично действие на медикаменти. Не е тайна, че някои лекарства са способни да повишат артериалното налягане. Към тях се отнасят, например, кортизона и другите стероиди, някои антипиретици, а също и глицериновата киселина, влизаща в състава на карамела.


Повишение на налягането по време на бременността. Този вид хипертония може да се развие през последните три месеца на бременността и е част от късната токсикоза. Нормално, налягането по време на бременност е малко снижено и е примерно 90-100/70-75. Ако показателите на налягането се повишат над 135-140/85-90, е необходимо да се назначи съответното лечение.


бг.медифармуики.ком