петък, 1 август 2008 г.

Правилно измерване на артериалното налягане

Най-важния момент за поставянето на диагнозата е правилното измерване на артериалното налягане. Диагнозата”артериална хипертония” се поставя от лекаря след три последователни измервания на артериалното налягане, извършени в два последователни дни, при които се намира повишение на систолното и/или диастолното налягане. Диагнозата може да се постави въз основа на една измерена стойност само в случаите, когато измереното налягане е много високо – от порядъка на 250/120 и/или има сигурни белези за засягане на таргетни органи мозък, сърце, бъбреци, очи, съдове).

Съществуват три вида апарати за измерване на артериалното налягане – живачни, анероидни и електронни. Най-точни са живачните, но в практиката през последните десетина години на преден план излязоха другите два вида, които ги заместиха напълно. Анероидните апарати трябва да се сверяват един път годишно с живачни манометри, а електронните са много капризни, скъпи и относително неточни все още.
Артериалното налягане трябва за се мери в тихо и топло помещение на гола ръка, пациентът да седи или да лежи отпуснат, а самото измерване се провежда най-малко 30 минути след нахранване, тютюнопушене, консумация на алкохол, кафе, тежки физически усилия, излагане на студ.

По принцип, за да се постави диагнозата ”артериална хипертония” са необходими поне три измервания, направени в два отделни прегледа, отстоящи поне на седмица един от друг. При рутинното измерване на кръвното налягане пациентът седи около 5 мин. на удобен стол с отпусната ръка на масата и мишница, намираща се на равнището на сърцето.

Слушалката се поставя в лакетната ямка и се надува маншетата на апарата, докато изчезнат и не се чуват пулсациите на брахиалната артерия. След това се отпуска постепенно въздухът от нея, докато се появят първите тонове на артерията и тогава се отчита по манометъра на апарата стойността на систоличното налягане, а когато изчезнат и последните тонове, се отчита стойността на диастоличното налягане.

Други данни, необходими при диагностиката

Това са данните от анамнезата за фамилната обремененост, наличие на психо-емоционален и физически стрес, начинът на живот, наднорменото тегло, наличие на бъбречни, ендокринни и обменни заболявания. Освен това се правят пълни лабораторни изследвания на кръв и урина, електрокардиограма с ехокардиография на сърцето, холтер–мониториране на артериалното налягане за 24 часа при нужда, изследване на очните дъна за съдови промени, рентгенография на сърце и бял дроб, ехография на бъбреците, изотопна нефрография и други.


хелтх.бг

Няма коментари: