сряда, 13 август 2008 г.

Какво знаем за холестерола?

Холестеролът е бяло мазно вещество, което изпълнява важни функции в нашия организъм:
• представлява незаменима съставна част на клетъчните обвивки
• участва в производството на някои хормони
• необходим е за синтезата на витамин Д

Откъде холестеролът постъпва в кръвта?

По-голямата част (около 80%) се произвежда от нашето тяло и по-точно от черния ни дроб.

Останалата част (около 20%) се внасят с храната, която консумираме.

Два източника на кръвен холестерол
Само храните от животински произход съдържат холестерол. Най-богати източници са: тлъстите меса, кожата на пилето, животинските вътрешности (мозък, шкембе, черен дроб, бъбреци), яйченият жълтък, високомаслените млечни продукти, скаридите.

Нашето тяло “поглъща“ около половината от съдържащия се в храната холестерол. Той постъпва в кръвта, която вече съдържа произведения от черния ни дроб холестерол.
Рискът за нашите съдове расте когато нивото на общия холестерол в кръвта надвиши нормалните граници, особено ако са налице и други рискови фактори (тютюнопушене, високо кръвно налягане, липса на физическа активност, наднормено тегло, захарен диабет, напреднала възраст)

Всяко намаляване на общия холестерол с 1% води до снижаване на риска от сърдечно-съдово заболяване с 2%

“Добър“ холестерол, “лош“ холестерол
“Лошият“ холестерол (лекарите го наричат LDL-холестерол*) се произвежда от черния дроб. Той помага на циркулиращия в кръвта холестерол да се отложи по-лесно в стените на съдовете и да образува плаки (мазни отлагания).

“Добрият“ холестерол (лекарите го наричат HDL-холестерол*) също се произвежда от черния дроб. “Добрият“ холестерол отнема от стените на съдовете отложения холестерол и го преняса обратно до черния дроб за преработване. По този начин тялото ни се “изчиства“ от свръхколичеството общ холестерол.

Богатите на разтворими фибри храни, редовната физическа активност и контролът на теглото помагат на нашето тяло на поддържа по-високо ниво “добър“ холестерол.

Освен от общото ниво на кръвния холестерол, здравето на нашите съдове се влияе и от съотношението “добър“/”лош“ (HDL/LDL) холестерол.

Съотношението “добър“/”лош“ холестерол е много важен за нашите съдове индекс
Редица фактори влияят върху производството на “добър“ и “лош“ холестерол и повишават риска ни от сърдечно-съдово заболяване. Някои от тези фактори са наследствени, други произтичат от начина ни на живот или от съпътстващите заболявания.

РИСКОВ ФАКТОР 1
Наследственост
Някои семейства страдат от наследствено придобити нарушения в обмяната на холестерола и съответно - от повишен риск от ранни сърдечно-съдови инциденти (инфаркти на миокарда, мозъчни инсулти). Важно е хората с “фамилна обремененост“ за сърдечно-съдово заболяване да бъдат откривани навреме. Много може да се направи за съхраняване на тяхното съдово здраве чрез промяна в начина им на живот и включване на подходящо медикаментозно лечение, ако се налага.

РИСКОВ ФАКТОР 2
Възраст и пол
По-възрастните хора и мъжете (в сравнение с жените преди настъпването на менопауза) страдат по-често от повишен кръвен холестерол.
След настъпването на менопаузата при жените (климактериума), рисковете при двата пола се изравняват.
Учените смятат, че женските полови хормони (естрогените) поддържат нивото на кръвния холестерол в желаните от съдовете граници. Вероятно това е защитен природен механизъм за продължаване на рода чрез по-добро предпазване на жените в репродуктивна възраст.
Изглежда, че диабетичките по-рано губят защитния за съдовете ефект на женските полови хормони в сравнение с жените без диабет.
Сърдечно-съдовият риск е повишен при диабетичките и преди настъпването на менопаузата, като вероятно е изравнен с този на мъжете на същата възраст.

РИСКОВ ФАКТОР 3
Високо кръвно налягане
Този рисков фактор може да бъде управляван чрез ограничен внос на натрий (готварска сол) с храната, намалена употреба на алкохол, контрол на наднорменото тегло, повишена физическа активност и здравословна диета, съдържаща повече пресни зеленчуци и плодове и по-малко животински мазнини.
Учените доказаха, че кръвното налягане на хората в напреднала възраст или хората с диабет е по-чувствително на хранителния внос на натрий.

РИСКОВ ФАКТОР 4
Тютюнопушене
Никотинът ускорява сърдечния ритъм и води до спазъм на съдовете на сърцето и крайниците, а вдишваният от цигарите въглероден окис намалява допълнително кислородните запаси на сърцето.
Проучвания доказаха, че непушачите имат по-високо ниво на “добър“ холестерол.

РИСКОВ ФАКТОР 5
Липса на физическа активност
Проучвания доказаха, че редовното аеробно физическо движение увеличава нивото на “добрия“ холестерол.
Редовното ходене 20-30 минути на ден, поне три пъти седмично, намалява нивото на “лошия холестерол“ с 18%, а това означава - 36% по-малък риск от сърдечно-съдови заболявания.

РИСКОВ ФАКТОР 6
Наднормено телесно тегло
Намаляването на наднорменото тегло с 5-10% води до повишаване на “добрия“ холестерол и снижаване на “лошия“ холестерол.

Отслабването на тегло трябва да става с намален общ внос на енергия (калории) с храната и редовен повишен разход на енергия чрез физическа активност.

РИСКОВ ФАКТОР 7
Нездравословно хранене
Хранителният прием на много наситени мазнини и ограниченият внос на разтворими фибри водят до повишаване на общия и “лошия“ холестерол.

Богат източник на разтворими фибри са варивата (зрял боб, леща); овесените трици, соята, пресните зеленчуци и плодове.

Наситени мазнини съдържат предимно продуктите от животински произход (месо, мас, готови колбаси, кожата на пилето, висомаслените сирена и млека, маслото, сметаната).

При технологичното хидрогениране на растителните мазнини се получават транс-мастни киселини. Нашите съдове не правят разлика между наситените мазнини и транс-мастните киселини.

Богати на технологични мазнини са твърдите маргарини и много от готовите храни (чипс, кашу, бисквити и т.н.). Тези мазнини удължават годността на продуктите, но не са по-добри за нашите съдове от наситените мазнини.

Богато на наситени мазнини е кокосовото масло, което също се използва в сладкарската индустрия и за производството на шоколадови изделия.

Домашно приготвените десерти са по-добри от готовите сладкиши, стига да отговарят на някои условия:
• намалено количество калории чрез използване на по-малко мазнини и по-малко захар (например, замяна на сметаната с нискомаслено кисело мляко и на маслото с растително олио; използване на некалоричен изкуствен подладител)
• използване на пълнозърнесто брашно или наполовина бяло и наполовина пълнозърнесто брашно
• включване на източници на разтворими фибри (овесени трици, пресни или замразени плодове)
• намаляване на общия брой на яйцата в кулинарната рецепта или използване само на белтъка
• термична обработка чрез печене или варене, но не и пържене в мазнина.

Специалните “диабетични“ храни (шоколади, бонбони, вафли, бисквити, конфитюри и т.н.) не са подходящи нито за хората с диабет, нито за който и да е било човек. Те съдържат точно толкова калории и мазнини, колкото и съответните недиабетични варианти, бедни са на фибри и имат високи цени. В тях кристалната захар е заменена с друг, точно толкова калоричен подсладител (фруктоза, сорбитол). Специалните “диабетични“ храни не са нито диетични, нито здравословни!

За да намалим нивото на общия холестерол и да наклоним везните в полза на “добрия“ холестерол, нашата храна трябва да съдържа:
“ По-малко наситени мазнини"
“ Повече разтворими фибри"

РИСКОВ ФАКТОР 8
Захарен диабет
Обмяната на мазнините страда и три двата типа диабет, но нарушенията имат различен характер.
При хората с диабет тип 1, стига да не са със затлъстяване, лош гликемичен контрол и бъбречно увреждане, нивото на “добрия“ холестерол е сходно с това на останалото население на същата възраст.

Въпреки че лечението с инсулин повишава “добрия“ холестерол, съдовете при хората и с двата типа диабет са по-уязвими и затова трябва да се пазят старателно чрез агресивно поведение спрямо всички управляеми рискови фактори!

Хората с диабет тип 2 често имат намален “добър“ холестерол за сметка на повишен “лош“ холестерол. Нещо повече, при тях молекулите на “лошия“ холестерол са по-малки на размер, но с увеличена плътност. По-малките и по-плътни молекули на “лошия“ холестерол са по-рискови за съдовете.

Диабет тип 2 не е “леко“ нарушение в обмяната на веществата. Лошият му контрол е равнозначен на съдово заболяване!

Позитивно вмешателство
Не можем да избираме роднините си, нито да променим пола или възрастта си. Тогава?
Разполагаме със следните алтернативи, за да управляваме по-добре нивото на холестерола в кръвта и да наклоним “везните“ в ущърб на лошия му вариант:

1. Контрол на наднорменото тегло
2. Контрол на кръвното налягане
3. Здравословен режим на хранене
4. Редовна двигателна активност
5. Спиране на тютюнопушенето
6. Контрол на кръвната глюкоза

Колкото повече алтернативи сте избрали от този списък, толкова по-добре за вашите съдове!

лекар.бг

Няма коментари: