Лечение на хипертонията

От 1950 година се наблюдава взрив в производството и синтеза на нови антихипертензивни лекарства във фармацевтичната промишленост.

До тогава хипертонията основно се лекува с безсолна диета, хирургически интервенции и фенобарбитал, за намаляване на стреса. Съществуват данни, че в началото на 1940-те години всяко трето или четвърто болнично легло е било заето от болен лекуващ артериална хипертония или последствия на артериалната хипертония.

Многобройните изследвания доказват, че в последните години, във връзка с успешното лечение на хипертонията, значително е намаляла смъртността и сериозните последици на тази болест.

Да разгледаме мероприятията, влизащи обикновено в лечението на повишеното налягане.

Медикаментозно лечение

Както е потвърдено от изследвания в нашата страна и в чужбина, медикаментозното лечение помага значително да се намали риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания, инсулти и смъртен изход чрез ефективно намаление на артериалното налягане.

Повечето болни смятат, обаче, че използването на лекарства ще намали качеството им на живот и води до развитие на сериозни странични явления, като се започне от депресия и се приключи с импотентност. Всички лекарства, включително и аспирина, фактически имат странични явления, но изследванията са доказали, че при приемането на продукти понижаващи артериалното налягане, страничните явления се наблюдават само при 5-10% от болните. Освен това, съществуващото многообразие на групи лекарства намаляващи артериалното налягане, позволяват на лекаря и болния да изберат най-оптималното лечение за всеки случай. Лекарят е длъжен да предупреди болния за възможните странични явления от страна на назначения продукт.

Най-често употребяваните лекарствени средства за лечението на хипертонията, тяхното действие, а също и странични явления са изложени по-долу.

Диуретици

Диуретиците или както ги наричат отводняващи продукти, помагат да се намали налягането за сметка на увеличеното отделяне на сол и вода от бъбреците. Това в крайна сметка води до отпускане на кръвоносните съдове. Диуретиците са най-старата група антихипертензивни лекарства, прилагани от средата на 50-те години на ХХ век. И въпреки това, те се употребяват широко до днес, често в съчетание с други продукти.

Бета-блокери

Тези лекарства, появили се през 1960-те години за лечение на стенокардията, намаляват налягането по пътя на въздействие на нервната система. Те блокират влиянието върху сърдечно-съдовата система от нервните бета-рецептори. В резултат се забавя сърдечният ритъм и се намалява количеството кръв, което сърцето изтласква за 1 минута. Налягането спада. Освен това бета-блокерите намаляват въздействието на някои хормони, което спомага за нормализирането на налягането. Тъй като бета-блокерите могат да свиват периферните кръвоносни съдове, не се препоръчва назначаването им при болни с нарушено кръвообръщение на ръцете и краката. Бета-блокерите са противопоказани при астматици и при болни със сърдечна недостатъчност.

При някои болни е било отбелязано намаление на половото влечение.

Блокери на калциевите канали

Това е група лекарствени средства, които блокират калциевия ток вътре в мускулната клетка, като препятстват съкращението й.

За съкращаването си всяка мускулна клетка се нуждае от елемента калций. При неговото отсъствие мускулите не могат да се съкратят в достатъчна степен, съдовете се отпускат, облекчава се кръвотока в тях и се понижава налягането.

Блокерите на калциевите канали са ефективни като монотерапия в 30-40% от болните. Те се назначават често в съчетание с други продукти.

Блокери на рецепторите на ангиотензин ІІ

Това е най-съвременната група продукти. Ангиотензин ІІ е мощно съдосвиващо вещество, синтезът на което става под въздействието на бъбречния ензим ренин. Едно от действията на ангиотензин ІІ е стимулиране продукцията на алдостерон, който потиска отделянето на сол и вода от бъбреците.

Лекарствата, блокиращи рецепторите (местата на взаимодействие с клетката) на ангиотензин ІІ, потискат съдовия спазъм и улесняват отделянето на излишъка от сол и вода от организма. В резултат налягането спада.

Тази група продукти се отличава с прекрасна поносимост и практически няма странични явления. През 2002 година, компанията Солвей Фарма представи на българския пазар новия и безопасен продукт от групата на блокери на рецепторите на ангиотензин ІІ- Теветен, притежаващ двоен механизъм на действие. Уникалността на продукта се състои в това, че той не само блокира съдосвиващото действие на ангиотензина, но и отстранява съдосвиващото влияние от страна на симпатикусовата нервна система. По-подробно може да се запознаете с продукта Теветен в раздела “Продукти”.

Инхибитори на ангиотензинконвертиращия ензим (АСЕ инхибитори)

С участието на ангиотензинконвертиращия ензим се осъществява синтезът на най-мощния вътрешен вазоконстриктор-ангиотензин ІІ. Фармакологичното действие на АСЕ-инхибиторите се състои в потискане превръщането на ангиотензин І в активния вазоконстриктор ангиотензин ІІ и води до намаление нивото на ангиотензин ІІ в кръвта с намаляване влиянието на симпатикусовата нервна система. Блокирането на ефектите на ангиотензин ІІ намалява освобождаването на калция, което намалява съдосвиващата реакция на гладкомускулните клетки на съдовете. При лечение с АСЕ-инхибитори настъпва изменение в баланса на съединенията в полза на съдоразширяващите биологично активни вещества. Продуктите от тази група се назначават при болни с хипертония на фона на бъбречни заболявания или сърдечна недостатъчност.

Алфа-блокери

Както и бета-блокерите, тези продукти действат на нервната система, но тяхното действие се осъществява чрез други рецептори. Алфа- рецепторите отговарят основно за съкращението на артериолите и следователно действието на продуктите е насочено към отпускане на артериолите и намаление на налягането.

Едно от основните странични действия на алфа-блокерите е ортостатичната хипотония - рязко спадане на налягането след заемане на вертикално положение.

Продуктите, поради невисоката си ефективност основно се назначават при комбинирано лечение.

Продукти с централно действие (агонисти на имидазолиновите рецептори)

Една от най-интересните в наши дни групи антихипертензивни продукти. Агонистите на имидазолиновите рецептори се свързват със специални участъци на нервните клетки(рецептори) и регулират активността на симпатикусовата нервна система, като намаляват количеството на съдосвиващите сигнали. В резултат се премахва съдовият спазъм. Артериалното налягане се понижава. Продуктите от тази група се прилагат за лечение на леките и умерени форми на хипертония; често се назначават за комбинирано лечение и имат добра поносимост.

Един от най-ефективните, съвременни и безопасни продукти от групата на агонистите на имидазолиновите рецептори е продуктът Физиотенс. Физиотенс притежава способността да въздейства положително на нарушената обмяна на веществата, която често съпровожда хипертонията. В частност, Физиотенс увеличава чувствителността на тъканите към хормона инсулин, което е важно при болни от хипертония със затлъстяване и захарен диабет. Препаратът е показан за лечение на широк кръг болни с хипертония, особено имащи такива придружаващи заболявания като затлъстяване, диабет, бронхиална астма, дислипидемия и средно тежка бъбречна недостатъчност.



бг.медифармуики.ком