Как се диагностицира сърдечният пристъп?

При съмнение за сърдечен пристъп се провеждат диагностични тестове от самото начало и в продължение на няколко дни по време на болничния престой. Изследват се:

• сърдечни ензими - когато сърдечният мускул се увреди мускулните протеини попадат в кръвния поток и могат да бъдат изследвани. Повишението на тези протеини известни като сърдечни ензими доказва пресният миокарден инфаркт.
• Креатин киназата се освобождава при загиването на сърдечните мускулни клетки, след разрушаване на клетъчните им мембрани.
• Необходимо е да мине известен брой часове от началото на сърдечния пристъп за да настъпи пиково повишаване на стойността на креатин киназата. Тропонин I и Тропонин Т- Нивата на тези ензими се повишават през първите 6-8 часа от сърдечният пристъп и се задържат над нормите за около седмица
• ЕКГ- данните от електрокардиограмата могат да диагностицират някои ранни отклонения при миокарден инфаркт, но в някои случаи началното ЕКГ-изследване е в норма. Това налага повторни ЕКГ-изследвания или мониториране.
• ехокардиограма - ултразвуково изследване на сърцето. Дава възможност за визуализиране на някои усложнения, включващи клапни увреди, руптура на сърдечния мускул, събиране на течност в перикардната торбичка. Изследва се фракцията на изтласкване на сърцето, който показател оценява ефикастността на помпената функция на сърцето.
• коронарна ангиография - визуализира запушването на коронарните артерии; Пластичен катетър се въвежда през феморалната, брахиалната или радиалната артерия до входните отвърстия на коронарните артерии и през него се въвежда контрастно вещество, което се изобразява при облъчване с х-лъчи; Ангиограмата е от значение при избор на подходящо лечение: медикаментозно, ангиопластика, поставяне на стент или байпас-хирургия.

пулс.бг