Хипертонията често се сравнява с мълчалив убиец, тъй като нейното въздействие върху здравето най-често се проявява в късните стадии на заболяването. Запуснатата хипертония е една от главните причини за инфаркти и инсулти. Но дори и страдащият от хипертония да се чувства нормално и до настъпването на инфаркта или инсулта изглежда да има още време, то ако не се лекува, тя въздейства отрицателно на всички органи на човешкото тяло.Нарушения от страна на артериите. Високото артериално налягане значително благоприятства процеса на задебеляване на артериите - от аортата до артериолите. Увеличаващото се налягане върху вътрешните стени на съдовете благоприятства по-голямата им възприемчивост за натрупване на мастни елементи. Този процес е известен под наименованието съдова атеросклероза. По-късно, развитието на атеросклероза води до стесняване просвета на артериите и до стенокардия (гръдна жаба). Стесняването на артериите на краката може да предизвика такива симптоми като болка и скованост при ходене. Това заболяване се нарича периодично куцане.
Тромбозата е едно от честите усложнения, наблюдаващо се в артериите, променени от хипертонията. Тромб в коронарната (сърдечната) артерия може да доведе до инфаркт, тромб в каротидната артерия - тази която кръвоснабдява мозъка до инсулт.
Запуснатата в продължение на много години хипертония води до развитието на опасно усложнение – аневризми. Аневризмата е изпъкване на стената на артерията (като изпъкването на най-тънкото място на детски балон). След време аневризмата може да се разкъса, което води до опасни последици: вътрешни кръвоизливи, мозъчни кръвоизливи и инсулти.
Повишеното налягане уврежда и малките артерии, наистина по друг механизъм. Мускулният слой, от който са изградени стените на артериите задебелява, стеснявайки съда, което затруднява нормалния кръвоток в него. Това може да доведе, например, до увреждане на бъбреците. Задебеляването на стените на вътреочните съдове и кръвоизливите водят до пълна или частична загуба на зрението.
Нарушения от страна на сърцето. Сърцето е основния орган-мишена на дългогодишна хипертония. Повишеното налягане заставя сърдечния мускул да работи в усилен режим, за да осигури адекватно снабдяване на тъканите с кислород. Този вид работа води до увеличение на размерите на сърцето. В ранните стадии, увеличеното сърце притежава по-голяма сила, за да изтласква ефикасно кръвта в артериите при повишено налягане. Но с времето, увеличеният сърдечен мускул може да стане груб и слаб и да престане да осигурява достатъчно нуждите на организма от кислород.
Смущения от страна на мозъка. Кръвоносната система трябва да осигури устойчиво снабдяване на мозъка с кислород и хранителни вещества. Ако организмът почувства намаление на обема кръв постъпващ към мозъка, той веднага включва компенсаторните механизми увеличаващи налягането и кръвта от другите органи се пренасочва към мозъка. В този случай сърцето веднага учестява своя ритъм, а съкращението на кръвоносните съдове от коремната област и краката осигурява притока на голямо количество кръв в мозъка.
Както се отбеляза по-рано, при хипертония, артериите, снабдяващи мозъка с кислород могат да бъдат стеснени поради натрупването в тях на вещества подобни на мазнините. Това многократно увеличава риска от инсулти. Същото може да се наблюдава и при аневризми.
Запушването на мозъчни артерии може също да бъде краткотрайно, като обуславя временно прекъсване на кръвоснабдяването на определен мозъчен участък. Такова явление в медицината се нарича микроинсулт. Дори такъв епизод да трае минута, то се налага преглед от лекар и лечение, тъй като в този случай рискът е развитие на истински инсулт. Повтарящи се епизоди от микроинсулти могат да доведат до отслабване на някои мозъчни функции, което в медицината се нарича с термина деменция.
Смущения от страна на бъбреците. Всеки бъбрек се състои от милиони микроскопични филтри, които се наричат нефрони. Ежедневно през бъбреците преминават над 1500 литра кръв, като страничните и отпадни продукти се филтрират и се отделят с образуващата се урина, а полезните вещества се връщат в кръвообръщението.
Повишеното артериално налягане принуждава бъбреците да работят усилено. Освен това, увреждането на малките съдове вътре в бъбречните нефрони намалява количеството на кръвта, която се филтрира. Впоследсвие това може да доведе до намаление на филтриращите способности на бъбреците. Поради тези промени белтъците се отделят с урината преди да се върнат в кръвообръщението, а отпадните вещества, които нормално се отделят, могат да попаднат в кръвообръщението. Този процес води до тежко състояние - уремия, а в последствие и до бъбречна недостатъчност, налагаща периодична диализа или очистване на кръвта.
Нарушения в зрението. Както беше отбелязано по-рано, на дъното на очната ябълка се намират множество малки кръвоносни съдове, които са особено чувствителни към повишеното налягане. След няколко години на неконтролирана хипертония могат да започнат процеси на дегенерация на очната ретина, обусловени от намаление на кръвоснабдяването, точковидни кръвоизливи или натрупване на холестерин в съдовете. Това състояние се нарича ретинопатия. Рискът от развитие на ретинопатия е особено висок при болни от диабет.
бг.медифармуики.ком
Няма коментари:
Публикуване на коментар