В патогенезата на исхемичните мозъчни инсулти имат значение и вискозитетът на кръвта, ангиоспазъмът, феноменът на открадването. Редукцията на кръвотока от 55 ml/100 g мозъчна тъкан до под 23 ml/100 g води до исхемичен мозъчен инсулт, като при кръвоток под 10 ml/100 g се развиват исхемични мозъчни инсулти, без значение от продължителността на исхемичния инцидент. Редукцията на кръвотока за повече от 4-5 минути причинява необратими последици, които водят до загиване на част от мозъчната тъкан. В съседната зона се формира т.нар. penumbra, която е без морфологични промени и запазва жизнеспособността си няколко часа. В засегнатата от инсулта зона се повишава синтеза на простагландини, освобождават се глутамат и аспартат; образуват се свободни радикали, акумулира се лактат. Отбелязва се, че в граничните инсултни зони не всички неврони загиват. Патоморфология - исхемичните мозъчни инсулти могат да се разделят на бели, червени и смесени. Белите мозъчни инфаркти се локализират в бялото мозъчно вещество и базалните ядра. Червените засягат само сивото мозъчно вещество.
В първите дни се наблюдава заличаване на границата на сивото и бялото мозъчно вещество. В началните седмици се установява редукция на неврони, оточност, инфилтрация с макрофаги. Месеци и години след инсулта се формират изпълнени с ликвор кухини.
Честота - исхемичните мозъчни инсулти представляват около 60 до 85% от мозъчните инсулти. Заболеваемостта е между 1.8 и 2.8 промила, като нараства с възрастта. Наблюдава се тенденция за подмладяване на мозъчните инфаркти. При болните до 60 години съотношението мъже към жени е 3:2.
Няма коментари:
Публикуване на коментар