Нездравословното хранене може значително да увеличи здравните рискове, свързани с продължителното нервно напрежение и чести стресови ситуации. От друга страна, подходящото хранене може в голяма степен да допринесе за намаляване на вредните ефекти на стреса.Хранителните фактори, които повлияват имунологичните процеси, могат да намалят развитието на атеросклеротичните процеси и риска от исхемична болест на сърцето.
N-3 полиненаситените мастни киселини, които се намират главно в рибните мазнини намаляват автоимунните и възпалителни заболявания като инсулин зависимия диабет и ревматиодния артрит.
Хранителните антиоксиданти – витамин Е, С, бета каротина, редица фенолни съединения, които се намират в растителните продукти, както и минералите селен и цинк, представени главно в морските продукти и месата играят важна роля за поддържане на имунните функции.
Основни източници на витамин Е са растителните мазнини (зехтин, слънчогледово и царевично олио), пшеничените зародиши, ядките (орехи, бадеми, фъстъци, лешници).
Богати на витамин С са много зеленчуци – червени и зелени чушки, лютеница, карфиол, брюкселско зеле, броколи, коприва, зелен лук и чесън, грах, зелените подправки – магданоз, джоджен, дивисил; обикновено зеле и картофите, доматеният сок също са добри източници на витамин С. Богати на този витамин са ягодите, френското грозде – черно и червено, шипковият чай и шипковият мармалад, кивито и както на всички е известно цитрусовите плодове - портокали, лимони, грейпфрут и мандарини.
Бета каротинът и други каротеноиди са растителни пигменти, намиращи се в тъмнозелените, оранжевите и червените зеленчуци и плодове като моркови, чушки, домати, зелени салати и марули, спанак, коприва, листни подправки, пъпеши, кайсии, тикви.
Фенолните съединения и техните главни биоактивни представители флавоноидите се откриват в редица растителни храни като лук, праз лук, маслини, соя, ципите на червеното грозде, боровинките, къпините, цитрусовите плодове, както и в червеното вино, черния и зеления чай. Кафето също съдържа фенолни съединения с антиоксидантно действие.
Селенът е представен най-добре в рибите и другите морски продукти като калмари, раци, миди. Богати на селен са и месата, по-бедни са млечните продукти и зърнените храни.
Витамин В6 също е включен в изграждането на имунната защита на организма и неговият достатъчен прием е абсолютно необходим за поддържане на имунитета.
Основни хранителни източници на цинк и витамин В6 са животинските продукти месо, черен дроб, яйца, сирена, риби и други морски продукти. Растителните продукти са по-бедни на цинк, като съдържанието му зависи от наличието на минерала в почвите. Цинкът от растителните продукти се всмуква в значително по-малка степен отколкото от животинските храни.
Регулярното приемане с храната на т.нар. Пробиотици (живи микробиални хранителни съставки) има полезен ефект върху имунната система на червата и функциите на храносмилателния тракт, както при здрави хора, така и при хора с болестни проблеми. Пробиотиците допринасят за създаване на бариера пред вредните бактерии, а също така потискат растежа им. Пробиотични организми са известните Лактобацили Булгарикус, които се намират в българското кисело мляко. Богат на пробиотици е и кефирът. Много полезни са и Бифидо бактериите, с които някои наши кисели млека сега са обогатяват.
Свръхприемът на енергия и мазнини нарушава имунния отговор на организма. От друга страна високият относителен дял на мазнините от животински произход увеличава риска от атеросклероза, тъй като големият прием на наситени мастни киселини, които се намират главно в животинските мазнини повишава холестерола в кръвта. Големият прием на n-6 полиненаситени мастни киселини, които се намират главно в слънчогледовото и царевичното масло също не е здравословно, тъй като може да благоприятства възпалителните процеси. Тези полиненаситени мастни киселини лесно се окисляват и образуват липидни перокисни радикали, които увеличават риска от сърдечно-съдови и ракови заболявания. За разлика от слънчогледовото олио, зехтинът съдържа много повече мононенаситени мастни киселини и значително по-малко полиненаситени киселини, поради което не оказва такъв вреден ефект.
При пърженето на хранителните продукти, част от мазнината се поглъща от пържените храни, което увеличава вноса на мазнини и на енергия и затова този вид обработка на храните трябва да се избягва. Под въздействието на кислорода във въздуха при пържене могат да се образуват окислени продукти на мазнините и други вещества, които не само дразнят стомашната лигавица, но стимулират атеросклеротичните и ракови процеси. Краткото пържене на висока температура, което се практикува в китайската кухня води до по-малко поемане на мазнина от продуктите и до по-малък контакт с кислорода на въздуха в сравнение с традиционния за българската кухня маниер на пържене. Дълбокото пържене (във фритюрници) също създава възможност за по-малко окисление на мазнините. Препоръчва се обаче максимум след трикратно пържене мазнината във фритюрниците да се сменя, тъй като при многократното пържене се увеличават окислителните процеси на мазнините. Не е допустимо влагането в ястията на мазнина, която е използвана за пържене.
гювеч.бг
Няма коментари:
Публикуване на коментар