събота, 23 август 2008 г.

Повишеното кръвно налягане

Артериалната хипертония е едно от най-разпространените болестни състояния в съвременното общество.

Терминът болестно състояние не е случаен, тъй като само по себе си повишеното кръвно (има се предвид артериално) налягане е симптом, който може да съпътства различни заболявания, но може да се проявява и самостоятелно без да е обусловен от друг болестен процес. Този тип артериална хипертония е по-разпространен и се нарича есенциална артериална хипертония. Според най-новите проучвания от повишено кръвно налягане страда средно 1 от всеки 4 души от зрялото население. С нарастване на възрастта заболяването става все по-разпространено, докато в по-млада възраст и при децата и подрастващите то е значително по-рядко.

Обезпокоителен е обаче фактът, че напоследък статистиката отчита съществена тенденция към нарастване разпространението на артериалната хипертония в по-млада възраст, дори при децата и подрастващите.

Повишеното кръвно налягане е един от основните рискови фактори за развитието на сериозни сърдечносъдови заболявания, които днес са една от основните причини за болестност и смъртност. Ето защо поради застрашително нарастващото си разпространение и сериозните и чести усложнения, до които води, артериалната хипертония е изключително важен здравен проблем не само за отделния индивид, но и за цялото общество. Нерядко тя е наричана "тихия убиец", тъй като може да съществува години наред без да са налице симптоми и без страдащият да знае за нея, докато не се появят сериозни, дори животозастрашаващи усложнения. За щастие съвременната медицина успешно се справя с проблема "повишено кръвно налягане" ­ то се установява чрез достъпни и лесни методи и може да бъде нормализирано трайно чрез различни мерки, вкл. множество ефикасни медикаменти.
Кое кръвно налягане се определя като повишено.

Т.нар. "кръвно налягане", на което е посветена тази статия и което лекарите следят и измерват с оглед установяване на АХ, всъщност представлява налягането, което изтласканата от сърцето кръв упражнява върху стените на артериалните кръвоносни съдове. Затова на практика става въпрос за артериално налягане и артериална хипертония. Кръвта в кръвоносната система упражнява налягане и върху стените на венозните съдове например, но това налягане не е от значение, когато говорим за "повишено кръвно налягане".

Основно големината на артериалното кръвно налягане се определя от количеството и дебита на изтласканата от сърцето кръв. Всъщност сърцето може да се определи като вид помпа. Ако тя изпомпва по-голямо количество течност за единица време (т.е. има по-голям дебит), налягането в системата ще бъде по-голямо. То ще се повиши също и ако общото съпротивление на "тръбите" (артериите), зависещо най-вече от размера на техния отвор, се увеличи. По подобен механизъм се повишава и артериално налягане в кръвоносната система.

Артериалното налягане в медицината се измерва в милиметри живачен стълб чрез уреди, наречени манометри. Има различни методи за измерване на кръвно налягане, но най-използваният ­ този, който е най-лесно достъпен и почти всички познаваме, се нарича метод на Коротков. При него артериалното налягане се измерва индиректно (т.е. няма директен достъп до кръвната система), като се основава на отчитането на артериалния пулс при определен по сила външен (индиректен) натиск върху артериалния съд. Почти всички познават т.нар. апарати за кръвно налягане, с които в ежедневието масово си служим. Всъщност те са точно манометри, като в близкото минало са били предимно живачни, днес повече се използват т.нар. анероидни манометри, но все по-широко навлизат и дигиталните апарати. Стойностите, които тези апарати отчитат винаги са в милиметри живачен стълб.

Когато по този метод се измерва кръвното налягане, се отчитат две стойности, популярно известни като "долна" и "горна". В медицината те се определят съответно като диастолична и систолична. Те определят систолното и диастолното артериално кръвно налягане. Систолно е налягането, което кръвта упражнява върху стените на артериите по време на систола на сърцето ­ това е момента на съкращение ("свиване") на сърдечния мускул и именно тогава сърцето изтласква най-голямо количество кръв. Тогава се упражнява и най-голямото налягане ­ т.е. отчита се т.нар. "горна граница". Диастолното артериално налягане е онова, което кръвта в артериите упражнява по време на сърдечната диастола (т.е. моментът, когато сърдечният мускул се отпуска максимално между две съкращения). Тогава се измерва и най-ниското артериално налягане ­ т.нар. "долна граница".

Когато ви съобщят или сами установите кръвно налягане например 120/80, това означава, че систолното ви артериално налягане е 120 мм живачен стълб, а диастолното ­ 80 мм.
Артериалното налягане много често променя стойностите си и това е напълно нормално. Например при физическо натоварване клетките в организма изразходват много по-голямо количество енергия отколкото в покой, поради което се нуждаят от повече кислород и хранителни вещества, които се доставят чрез кръвта и кръвообращението. При тези повишени изисквания е необходим и повишен кръвоток ­ съответно се повишава и кръвното налягане и то до доста високи стойности, като това е напълно нормално ­ дори нормалната физическа активност би била немислима, ако го нямаше този механизъм. След спиране на физическото натоварване, при здравите организми кръвното налягане бързо се нормализира. То може да променя стойностите си дори в рамките на няколко измервания за минута, но при здравите обикновено не надвишава определените норми.

Нормалните стойности на артериалното кръвно налягане се приемат за състояние на покой.
АХ се определя като трайно повишаване на артериалното налягане над определените за нормални стойности, като може да се приеме, че при даден пациент е налице артериална хипертония, ако най-малко двукратно в рамките поне на 1 месец са установени повишени стойности на кръвното налягане в покой от лекар при сравнително еквивалентни други условия. Доскоро широковъзприемани сред медицинските среди горни граници на нормално артериално налягане, над които може да се говори за артериална хипертония, бяха 140 мм/Hg (за систолното) и 90 мм/Hg (за диастолното артериално налягане). За оптимални (т.е. най-добри препоръчителни стойности) се считаха 120/80. Напоследък, особено според проучванията на американската кардиологична асоциация, се установява, че трайното поддържане на стойности над 115/75 вече започва да повишава риска от развитие с напредване на възрастта на сериозни сърдечно-съдови усложнения в следствие артериална хипертония.

Въпреки че в никакъв случай кръвно налягане 115 до 120 за систолното и 75­-85 ­ за диастолното, не може да се определи като повишено, резултатите от тези проучвания трябва да се имат предвид при изчисляване на риска от сърдечно-съдови усложнения особено при наличие и на допълнителни рискови фактори.
В зависимост от стойностите на артериалното кръвно налягане (АН) артериалната хипертония се класифицира в различни степени на тежест. Следващата таблица (позоваваща се на препоръките на Европейската асоциация по артериална хипертония) показва определянето на тези степени според стойностите на систолното и диастолното кръвно налягане.
Ако стойностите на систолно и диастолно кръвно налягане се движат в рамките на различни степени, за определяща се взема по-високата степен.

В отделена група се класифицира т.нар. изолирана систолна артериална хипертония ­ за нея се говори, когато се регистрира систолно АН над 140 и диастолно под 90 мм/Hg. Тя е по-характерна за хората в напреднала възраст (над 60 г.), но може да се установи и във всяка възраст. Този тип хипертония не се отличава съществено от другите групи от гледна точка на рискове и лечение, а отделянето й в отделна категория е с цел да определи като артериална хипертония дори само повишената "горна граница" при нормална "долна", защото това състояние се среща често. Изолираното трайно повишение на диастолното кръвно налягане над нормата (90) при нормално систолно се среща рядко и също се определя като артериална хипертония.

Степен систолно диастолно
Оптимално АН <> 180 > 110


здраве.бг

Няма коментари: