неделя, 10 август 2008 г.

Диуретици

Диуретиците са едни от първите медикаментозни средства за лечение на АХ, но въпреки това и сега са едни от медикаменти на избор.Те се разделят на 4групи: Бримкови, Тиазидни и подобни, Алдестеронови, Калий-пестящи диуретици. По-удобни за продължителна употреба са тиазидните и сходни, поради малката доза, слабо изразени странични реакции и добър ефект.Бримковите диуретици са доста по-мощни и затова се използват по-често при хипертонични кризи. Алдостероновите и калии-пестящите са с по-слабо действие и могат да се използват като 2ри медикамент.

Тиазидни

Тиазидните диуретици /бензотиазидни/ наричат се така защото почти всичките имат един бензотиазиден пръстен.Към тях спадат и някои сулфонамидни диуретици,такива с бензолно ядро, бензамидосулфонамидни, хетероцикличен пръстен и др наречени тиазидни аналози или подобни структури.Те имат бърза резорбция пер ос която общо за групата варира от 70-80% с изключение на хлортиазида /30-40%/, а диуретичния ефект започва през първите 1-2часа. Продължителността на действие е в рамките на 6 до 24часа.Деиствието им е в резултат на потискане реабсорбцията на натрий и хлориди в дисталното каналче на нефронът.Повечето представители се филтрират непроменени.Гломерулната филтрация се промения /увеличава/. Тиазидните диуретици увеличават отделянето на калий и бикарбонати, а задържат калций. Все още не е определен напълно механизмът на действие за понижаване на АН. Началният ефект е намаляване на екстрацелуларният и плазмен обем. Минутният обем също се понижава, а общото съдово съпротивление остава непроменено или дори леко повишено в началните стадий. При продължителна терапия общото периферно съдово съпротивление намалява. Предполага се че чрез обедняване на съдовата стена на Na+ се намалява въздействието на симпатикуса. Абсолютни контраиндикации са : Свръхчувствителност спрямо сулфонамидни препарати и Чернодробна кома. Намаляват ефекта на оралните противодиабетни средства и могат да доведат до декомпенсация на диабета.В съчетание с кортикостероиди се повишава отделянето на калии и могат до доведат до хипокалиемия. Трябва много да се внимава при сърдечно болни на дигиталис /може да се развиве латентна хипокалиемия с дигиталисова интоксикация и ритъмни нарушения.Други странични действия са импотенция /сравнително рядко/.Повишават нивото на калция затова трябва да се подхожда внимателно при пациенти с хиперкалциемия /залежали, имобилизирани, хипервитаминоза с вит.Д, костни метастази и др./. При тях може да се включи като втори диуретик от бримковите, които ще компенсира калциизадържащия ефект. Повишават плазмената концентрация на пикочната киселина и създава риск от подагрозна криза при болни с подагра или хиперурикемия /латентна/ без клинични прояви. Тиазидните диуретици влошават мастния профил т.е. повишават тригицеридите както и VLDL и LDL, а понижадат HDL. Затова те не са подходящи при пациенти с лош липиден профил и висок атерогенен риск. Не бива да се забравя, че терапията с тиазидни диуретица обикновенно е продължителна. Дозиране - при тиазидните диуретици се използват минимални дози, тъй като при повишаване на дозировката не се засилва ефекта а се увеличават страничните действия. Представители на групата са - Хидрохлортиазид, Клопамид, Хлорталидон, Оптималните количества диуретик са по принцип по ниски от препоръчваните от фирмите производители. Hydrochlorthiazidum - оптимална дневна доза 25мг. един път дневно сутрин. Chlortalidonum - 12,5-25мг. дневно Ако трябва да обобщим - тиазидните диуретица не са подходящи при захарен диабет 2 тип или гранични диабетни състояния, подагра, пациенти при които има съсмнение за хипокалиемия, особенно при дигиталисова терапия, остър инфаркт на миокарда, възрастни пациенти поради риск от настъпване на хипотнатриемия, тези с хиперкалциемия /залежали/, тези с висок атерогенен риск и лош липиден профил.


бг.медифармуики.ком

Няма коментари: