сряда, 30 юли 2008 г.

Хипертония по време на бременност

Бременност индуцираната хипертония може да бъде сериозно и живот застрашаваща компликация.

Гестационната хипертония се диагностицира когато кръвното надвишава 90/140 mm Hg при липса на протеинурия или патологични отоци.

Лекоспененна прееклампсия е хипертония придружена с протеинурия /> 300 mg/24h/ установена в две последователни проби взети през 6 часов интервал и/или патологичен оток.

Прееклампсията е тежкостепенна когато протеинурията надвишава 4 g/24h, кръвното налягане е 110/160 mm Hg с или без тежкостепенно главоболие, промени в зрението или епигастрални болки.

Еклампсията е развитие на тонично - клонични гърчове при пациенти с бременност индуцирана хипертония.

Бременност агравираната хипертония се диагностицира при пациенти с предшестваща есенциална хипертония, които показват повишение на кръвното налягане с поне 15 mm Hg на диастоличното или 30 mm Hg на систоличното кръвно налягане след 24 - тата гестационна седмица.

Около 95% от пациентките с диагностицирана прееклампсия са primiparas, особено тези които са много млади или които са в края на репродуктивната си възраст. Други фактори са: есенцилна хипертония, диабет и мултиплена бременност.

Профилактиката на прееклампсията/еклампсията с ниски дози аспирин се препоръчва при пациентки с висок риск от развитие на заболяването. Препоръчителната доза е 60 мг аспирин дневно, началото на профилактиката обикновено и между 24 - 28 - ма седмица от бременността и продължава до раждането. Нискодозовата профилактика с аспирин не трябва да се прилага при наличие на съществуваща еклампсия/прееклемпсия.

Пациентки със съществуваща прееклампсия трябва да бъдат на легло; обилната диуреза обикновено започва 36 - 48 часа след регресията на симптомите. Пациентките, които са си в къщи трябва да бъдат инструктирани да си измерват ежедневно протеинурията и два пъти дневно кръвното налягане. Тези от тях които не могат да извършат това е необходимо да бъдат хоспитализирани.

Пациентките с тежкостепенна еклампсия трябва да бъдат хоспитализирани; първоначалното лечение е парентералното приложение на магнезиев сулфат /IM или IV/, трябва да се обсъди и план за раждането. Ако и избрано венозното приложение на магнезиев сулфат началната доза е 4 грама последвана от инфузия на 1-3 грама за 1 час. Друга схема препоръчва венозното приложение на 4 грама магнезиев сулфат плюс 10 грама мускулно /по 5 грама във всеки глутеус/, последвано от мускулното приложение на 5 грама през 4 часа. Големия обем на мусуклно инжектираното количество е болезнено, необходимо е да се добави лидокаин.

Пациентките приемащи магнезий трябва да се мониторират за признаци на магнезиева токсичност. Оптималната серумна концентрация за предотвратяване на конвулсиите е 4 - 7 mEq/L. Рефлексите трябва да се проверяват през 30 минути. Уринното отделяне трябва да е над 25 мл/час, а респирацията над 10/минута. Венозното приложението на 10 мл 10% калциев глюконат обикновено реверзира лекостепенната магнезиева токсичност. Магнезиевите нива трябва да бъдат мониторирани и при новородени, чиито майки са лекувани магнезий преди раждането.

Систолично налягане над 160 - 180 mm Hg и систолно над 110 mm Hg трябва да се купират веднага с венозно приложение на антихипертензиви, за да се предпази родилката от церебрална хеморагия. Парентералното приложение на Хидралазин често предизвиква рефлекторна тахикардия, палпитации, зачервяване и главоболие. Страничните сърдечно съдови реакции могат да се купират с приложението на ниски дози Пропранолол, който НЕ трябва да се използва за лечение на хипертония при бременни.

Лабеталол е алтернатива на Хидралазин, има по - бърз начален ефект и по - ниска честота на сърдечно съдови странични реакции, но в някои случаи Хидралазин и по - ефикасен.

Не трябва да се използват Диазоксид, Нитропрусид или диуретици.

Блокерите на калциевите канали могат да се използват за лечение на остри хипертензивни епизоди.

Обобщено казано отговорът към всяка терапия може да е частичен и непрогнозируем.



бг-мамма.ком

Няма коментари: